Лоуренс Блок - Убийства по списък

Взе едната хавлия и се отдалечи. Постла я на пясъка на частния плаж за почиващите в „Гълф Уотър Тауърс“. Огледа се, но не видя мъж, който да прилича на Джордж Стилман, затова се изтегна по гръб и затвори очи. Слънцето, неприсъщо за Ню Йорк напоследък, очевидно беше у дома си във Флорида и усещането по кожата беше прекрасно. Дори и да му отнемеше известно време да открие Стилман, това напълно го устройваше.

Но не стана така.

След около половин час Келър отвори очи. Седна и се огледа, чувстваше се малко като Пънксутоуни Фил в Деня на мармота. След като не видя нито Стилман, нито собствената си сянка, легна и отново затвори очи.

Отвори ги, когато чу някакъв мъж да псува. Седна и на не повече от двайсетина метра видя оплешивяващ здравеняк с двойна гуша, който обсипваше дясната си ръка с цветисти ругатни.

Как е възможно човек да е толкова ядосан на собствената си ръка? Разбира се, можеше да има палец на убиец, но какво от това? И Келър имаше, но никога не беше изпитвал нужда да му държи такъв език.

По дяволите! Естествено. Мъжът говореше по мобилния си телефон. И, о, боже, беше Стилман. В началото Келър почти не обърна внимание на лицето, защото беше погълнат от разгневения глас и плътно покритото с черна козина туловище с форма на буре. На портретната снимка, която му даде Дот, нищо от това не се виждаше, а всъщност именно то се набиваше на очи. Но лицето беше същото и ето, мъжът седеше съвсем наблизо. И това ако не беше удобна възможност…

Докато Стилман събираше слънчеви лъчи, Келър направи същото. Когато Стилман стана и отиде до водата, Келър го последва. Когато Стилман нагази, за да провери издръжливостта си в морето, Келър също влезе във водата.

Когато Келър излезе на брега, Стилман остана вътре. И докато Келър напускаше плажа с две хавлиени кърпи и мобилен телефон, Стилман още не беше излязъл от водата.

Защо палец?

Вече обратно в Ню Йорк, Келър се замисли над въпроса. Не можеше да разбере какво общо има палецът с убийствата. Когато човек използва пистолет, натиска спусъка с показалец. Когато си служи с нож, обвива пръсти около дръжката. Палецът може да я натисне, за да насочи острието, но човек може да няма палци и пак да вкара ножа където пожелае.

Дали влизаха в действие, когато душиш някого с въже или колан? Келър имитира действието, но не забеляза да играят особено важна роля. Виж, душенето с ръце е друга работа и човек наистина използва палците и на двете си ръце, защото иначе доста ще се затрудни.

Тогава защо палец на убиец?

— Ето какво не проумявам — каза Дот. — Замъкваш се в някакво си градче на гъза на географията и се мотаеш там една-две седмици. После отиваш във ваканционен рай, докато тук зимата е във вихъра си, и се връщаш още същия ден. Същия ден!

— Отвори ми се подходящ случай и се възползвах — отговори той. — Ако бях чакал, може би никога нямаше да ми се удаде такава хубава възможност.

— Това го разбирам, Келър, и бог ми е свидетел, че не се оплаквам. Просто изглежда жалко, това е всичко. Замисли се — ето ви двамата, току-що слезли от самолетите, долетели от скования от лед север, и преди да сте се отърсили от студа в кокалите си, ти вече си хванал полет за Ню Йорк, а той бързо изстива до стайна температура.

— Температурата на водата.

— Поправям се.

— И беше топла като във вана.

— Това е хубаво. Можел е да си среже вените вътре, но след като си му държал главата под водата няколко минути, вече не е било необходимо. Но не можеше ли да изчакаш няколко дена? Щеше да се прибереш у дома с тен, а и той щеше да влезе в земята със загар. Когато човек се среща със Създателя си, иска да изглежда колкото се може по-добре.

Той хвърли поглед към телевизора, където слаб младок и дебела жена се замеряха с храна. От време на време двама яки мъже в гащеризони възпираха единия или и двамата, но после ги оставяха да продължат да се обстрелват с купи салата.

— Шоуто на Джери Спрингър — осведоми го Дот. — Нещо като комбинация между „Семеен съд“ и борба свободен стил.

— Защо си изключила звука?

— Повярвай ми, по-лошо е, ако ги чуваш.

— Представям си. Но напоследък непрекъснато държиш звука изключен. Само картина без звук.

— Знам.

— Ако беше обратното, бих казал, че си изобретила радио. А така какво е? Ням филм?

— Почти не го поглеждам, Келър. Ще попиташ: „Тогава защо стои включен?“.

— Може би.

— Години наред пусках телевизора само за да изгледам нещо. Следях няколко следобедни сериала и после се захласвах по каналите за телепазар.