Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Не съвсем, но поназнайвам това-онова. Да видим. Не искам да знам твърде много, защото това може да застраши повърхностността на връзката ни. Ето я линията на главата ти, тази е на сърцето, а тази на живота. Липсват линии на брака. Е, ти каза, че никога не си се женил, и ръката ти го потвърждава. Не виждам нещо, което би ме накарало да те посъветвам да не подписваш дългосрочни договори.

— Олекна ми.

— Бас държа какво я е уплашило. Имаш палец на убиец.

Докато се занимаваше с марките си, Келър от време на време спираше да погледне палеца си. Срещаше се с показалеца, за да хване пинсетата, да вдигне пергаментово пликче, да задържи лупата. Ето го, неговият личен белег на Каин. Неговият палец на убиец.

— Палецът ти има особена форма — беше казала Маги. — Виждаш ли какъв е тук? Погледни моя или пък палеца на лявата ти ръка. Виждаш ли разликата?

Той научи, че Маги разпознава палеца на убиец, защото някаква приятелка от детството й, много мил и кротък човек, имала такъв. Един хиромант й казал, че има палец на убиец, и двете с Маги проверили какво пише по въпроса в някаква книга. И го видели — цветен и сниман в реален размер, палец на убиец. Бил досущ като палеца на приятелката й Джаки, а сега и като този на Келър.

— Но не е трябвало да ти връща ръката по този начин — увери го Маги. — Нямам представа дали някой води статистика, но съм сигурна, че повечето убийци се размотават с напълно нормални палци, а повечето хора, които имат палец на убиец, през живота си не са убивали човек и никога няма да го направят.

— Какво успокоение.

— Колко души си убил, Келър?

— Що за въпрос ми задаваш?

— Имаш ли пристъпи на убийствен гняв?

— Всъщност не.

— В такъв случай се успокой. Може да имаш палец на убиец, но не мисля, че трябва да се тревожиш за това.

Той не се тревожеше. Но трябваше да си признае, че беше озадачен. Как е възможно човек цял живот да има палец на убиец и да не го знае? И какво в крайна сметка означава това?

Никога не беше обръщал внимание на палеца си. Съзнаваше, че двата му палеца не са еднакви, че в десния има нещо различно, но то не се набиваше на очи. Другите деца не биха го забелязали, още по-малко биха го тормозили заради това. През годините той не мислеше за него повече отколкото за нокътя на палеца на левия си крак, който беше набразден.

Пръст на крак на убиец, помисли си той.

Келър преглеждаше ценоразпис на марки от Франция и колониите и се мъчеше с малките решения, които трябва да взима колекционерът, когато телефонът звънна. Вдигна слушалката и чу гласа на Дот.

После предприе обичайното си пътуване с влак от „Гранд Сентрал“ до Уайт Плейнс и обратно. Вечерта приготви багажа си и на сутринта хвана такси до летище „Джон Кенеди“, а после самолет до Тампа. Нае форд ескорт и отиде до Индиан Рокс Бийч, което звучеше по-скоро като заглавие от „Варайъти“ отколкото като място за живеене. Но си беше точно такова и макар че Келър не видя нито индианци, нито скали, нямаше как да пропусне плажа. Мястото беше красиво и той разбра защо хората си купуват ваканционни жилища там.

Човекът, когото търсеше, мъж от Охайо на име Стилман, току-що се беше настанил в апартамент с изглед към плажа на четвъртия етаж в „Гълф Уотър Тауърс“. Келър забеляза, че във фоайето има дежурен служител, но сметна, че препятствието не е чак толкова трудно за преодоляване, колкото линията „Мажино“.

Но дали изобщо щеше да му се наложи да проверява дали е така? Стилман току-що беше пристигнал от мрачния Синсинати и колко време щеше да прекара вътре? Вероятно колкото се може по-малко. Човекът щеше да иска да излезе, да събере слънчеви лъчи, може би да се поплацика в залива и после да постои още малко на слънце.

Келър носеше бански в багажа си и намери мъжка тоалетна да си го обуе. Нямаше хавлия за постилане, тъй като още не беше наел стая, но винаги можеше да се излегне направо на пясъка.

Оказа се, че не е нужно. Докато се разхождаше по обществения плаж, видя една жена да се приближава със събрани шепи към някакъв мъж. Тя го заля с водата, която носеше, и той скочи и я подгони към морските вълни. Двамата се разсмяха щастливо и се разщуряха — идеален пример за младежка енергичност под влияние на хормоните. Според Келър щяха да си играят още известно време. На пясъка останаха двете им хавлиени кърпи — анонимни, стандартни бели плажни кърпи — и Келър реши, че една им е предостатъчна. Тя щеше да побере и двамата, след като се изморят да се пръскат и да се потапят един друг във водата.