Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Прилича ми на Едуард Г. Робинсън в „Малкият Цезар“, но сигурна ли си, че никога не е наемал убиец? Защото според мен…

— Боже всемогъщи! — възкликна тя. — Ганди, нали така? Махатма Ганди от Индия. Нали?

— Както кажеш.

— Едуард Г. Робинсън — заяви Дот. — Едуард Г. Робинсън в „Малкият Цезар“. Кога, по дяволите, Едуард Г. Робинсън е носил препаска на слабините?

— И аз се чудех за препаската на слабините.

— Господи, Келър. Докъде бях стигнала?

— Никога не са наемали убиец.

— Швайцер и Ганди. Е, те не са наемали убиец. Не е нужно да си добър човек, за да си добър клиент. Трябва само да си честен с нас и да платиш каквото дължиш. Което Риджис Бюел можеше да направи, но как ще разберем?

— Картините на Низуондър наистина ми харесаха.

— Доверявам се на мнението ти, че е велик. И, мамка му, Бюел сигурно също е смятал така. И затова си е струвало да бъде убит.

— Не става дума само, че е добър художник. Аз реагирах на работата му.

— Искал си да окачиш на стената си негова картина.

— Дот, искаше ми се да се покатеря на едно от дърветата му и да се скрия в клоните. Как мога да убия човек, нарисувал нещо, което ми въздейства така?

— Можехме да се откажем от поръчката.

— И? Тогава някой друг ще я изпълни.

— Поне кръвта няма да е по твоите ръце.

— Но човекът ще е също толкова мъртъв. Няма да рисува повече дървета. Какво ме интересува кръвта по ръцете ми?

Тя дълго мълча и накрая каза:

— Виж, стореното сторено и дори няма да кажа, че не си постъпил правилно. Какво разбирам аз от правилно и грешно? Намирам се в същата стъклена къща, Келър. Няма да те замерям с камъни.

— Но?

— Но не за пръв път някой от клиентите ни напълва дупката.

— Ъ? О, запълнил е трапа.

— Метър на два.

— Като онзи сладур в Айова, който ни разиграваше и се опита да ни метне с последното плащане.

— И онзи във Вашингтон, който те убеждаваше, че нарежданията идват директно от Белия дом. Забрави за тези двамата, Келър. Падаше им се.

— И онзи път — призна той, — когато двама селяндури искаха да се очистят взаимно. И той — погледът му се насочи към тавана — прие и двете поръчки. Какъв избор имах? Как можех да свърша работата, без да закова клиент?

— Доколкото си спомням, ти закова и двамата.

— Мога само да кажа, че тогава идеята изглеждаше добра.

— И може би беше. Сигурно много хора са имали зъб на Риджис Бюел. Жалко, че не те нае някой от тях, защото убийството му не донесе никакви пари.

— Така е.

— Всъщност неговата смърт означава, че не ни е платено за Низуондър, който си е жив и здрав.

— От друга страна, получихме половината предварително от Бюел и той няма да си ги иска обратно.

— Така е, а половин хляб е по-добре отколкото пръст в устата. Погледни го така — това са парите, които трябваше да върна в началото, а сега не се налага.

— И всичките са твои — каза той.

— Как го реши?

— Аз оплетох конците. Не ми се полага дял. Така че ги задръж всичките и на практика ще получиш сумата, която щеше да имаш, ако бях свършил работата, бяхме взели остатъка и си бяхме разделили всичко на две. Изглеждаш объркана, Дот. Всичко от половината е половината от всичко.

— „Всичко от половината е половината от всичко.“ Знаеш ли като кого звучиш, Келър? Като тримата мускетари.

— Така е, и…

— Това са глупости. Келър, ти и аз сме двамата мускетари, схващаш ли? Заработил си своя дял, когато си се погрижил Бюел да изпусне влака.

— Не знам, Дот.

— А аз знам. Чук-чук.

— А?

— Никога ли не си бил малък, Келър? Хайде. Чук-чук.

— Кой е тук?

— Дела.

— Ъ?

— Келър, играй играта.

— Дела коя?

— Дела дели поравно. И двамата направихме нещо, което не биваше да правим, но излязохме сухи. Ще ти направя едно предложение обаче. Ти ще престанеш да убиваш клиентите ни, а аз няма да приемам поръчки в Ню Йорк. Става ли?

— Става. Само че…

— Само че какво?

— Ами ти пак можеш да договаряш местни поръчки. Само не ги предвиждай за мен.

— Искаш да кажеш да си намеря човек извън града, с когото да работя.

— Вече имаш такъв.

— Имах.

— Само защото телефонът му е изключен, не означава, че е изчезнал завинаги.

— В този случай означава. Защото е мъртъв.

— Мъртъв?

— Обадих се тук-там и поговорих с някои хора, които поговориха с други хора. Преди малко повече от месец полицията разбила вратата му, след като един съсед се оплакал от миризмата.

— Не вярвам да са били запушени тръбите.

— Намерили го в леглото. Човек би помислил, че е заспал, ако не е било разлагането. И предполагам, че е спял. Легнал си да спи и не се събудил.