Лоуренс Блок - Убийства по списък

И да я сложи в рамка? Сега беше в проста рамка от тъмно дърво и изглеждаше добре, но според него професионален майстор на рамки можеше да избере по-подходяща. И все пак трябваше да е нещо семпло. Нещо, което да обгражда картината, без да привлича вниманието към себе си. Резбованите позлатени рамки бяха чудесно допълнение към портрет на ексцентричен дядка с бакенбарди, но бяха напълно неподходящи за нещо подобно и…

На стената, встрани от картината, имаше червена точка.

Той се втренчи в нея. Беше си там, до номер 19. Протегна показалец, сякаш понечва да я махне, и после отпусна ръка.

Е, беше се чудил твърде дълго. Беше си казал, че преди да скочи, първо трябва да се огледа, беше се поколебал и беше загубил.

И картината беше изгубена за него.

Заля го разочарование, но изпита и парадоксално чувство на облекчение. Нямаше да се раздели с дванайсет хиляди долара, нямаше да му се наложи да търси майстор на рамки, нямаше да избира място и да забива гвоздей в стената.

Но, по дяволите, нямаше и да притежава картината.

Разбира се, имаше и други. Беше си избрал тази — старо дърво, което се опитва да преживее още една зима, но изборът не беше чак толкова категоричен, защото всички творби на Деклан Низуондър предизвикваха у него силен отклик. Е, не можеше да притежава любимата си картина, но не беше настъпил краят на света. Щеше ли да се затрудни да намери друга, която му харесва също толкова много?

Никак, както се оказа. Но не можеше да купи която и да е друга картина, без значение колко му харесва, защото абсолютно всички платна в галерията имаха червена точка.

Келър зяпна към жената зад бюрото, докато тя най-сетне вдигна поглед от книгата.

— Всичко е продадено — отбеляза той.

— Да — съгласи се тя. — Не е ли чудесно?

— За вас е страхотно. Предполагам, че е страхотно и за господин Низуондър. Но не е толкова страхотно за мен.

— Вие бяхте тук вчера следобед, нали?

— И трябваше да купя картината тогава, но исках идеята да отлежи. И сега е твърде късно.

— В този бизнес нещата се случват за една нощ. Постоянно чувам тези думи и ето пример, който го потвърждава. Когато си тръгнах снощи, имаше само две продадени картини, още от вечерта на откриването. А когато дойдох тази сутрин, имаше толкова червени точки, все едно стените са хванали шарка.

— Поне мога да погледам картините до края на месеца. Кой ги купи между другото?

— Не съм била тук. Да повикам ли господин Бюел? Сигурно той може да ви каже.

Тя се отдалечи и Келър се върна при дърветата на Низуондър, като се опитваше да не забелязва напастта от червени точки. След малко се появи един мъж — слабият младок, който представи Низуондър на откриването. Отблизо Келър видя, че Риджис Бюел съвсем не е толкова млад, колкото изглеждаше. Имаше вид на застаряващо момче и Келър се зачуди дали не си е правил пластични операции.

— Риджис Бюел. Джена ми каза, че сме ви разочаровали, като сме разпродали до голи стени.

— Аз съм този с голите стени — отвърна Келър.

Бюел се засмя учтиво.

— Коя картина ви беше грабнала сърцето?

— Номер деветнайсет.

— Старият кестен? Чудесен избор. Имате набито око. Но трябва да кажа, че всичките са добър избор.

— И вече са били избрани. Кой ги купи?

— А! — възкликна Бюел и сключи ръце. — Тайнствени купувачи.

— Значи не е един?

— Няколко са. Но се опасявам, че не мога да разкрия имената им.

— И всичките дойдоха едновременно? Бях тук вчера и имаше само две продадени картини.

— Да, само две.

— А днес всички са продадени.

— Снощи направих представяне за тесен кръг ценители, след като официално бяхме затворили. Всъщност някои от работите вече бяха продадени, когато сте ги видели вчера. Червените точки още не бяха сложени, но няколко картини вече бяха уговорени. — Той се усмихна подкупващо. — Доколкото си спомням, Джена не ми каза името ви.

— Не съм й го казвал — отвърна Келър. — Форест 4 4 Гора (англ. ез.). — Бел.прев. .

Бюел се усмихна дяволито и Келър веднага съжали за името.

— Господин Форест. Нищо чудно, че дърветата ви привличат.

— Така е.

— Знаете ли, винаги има шанс някой купувач да си промени решението.

— И да се откаже от покупката?

— Или да се съгласи на незабавна препродажба, особено ако получи достатъчно голям стимул.

— Имате предвид, ако може да изкара печалба?

— Случва се постоянно. Ако искате да направите предложение за кестена или за друга картина, ще го предам на клиента и ще видим какво ще отговори.