Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Доволен съм.

— Всеки момент ще започнеш да правиш салта.

— Е, беше малко сложно и отне известно време. И когато свърших, не си събрах багажа и не се прибрах у дома.

— Няма нищо за събиране. И си си вкъщи. Как го направи?

— С метрото.

— Така ли се измъкна от Уилямсбърг? О, направил си го в метрото.

— С пристигащ влак.

— Тяло на релсите. „Дали е скочил или е бил бутнат?“ Знаеш ли кое е смешното? Толкова често искат инцидент, а невинаги е възможно да го нагласиш така, че ченгетата да не се усетят. Този тип пък искаше мазало, а ти му осигури изпълнение, което ще влезе в архивите като инцидент. — Тя се намръщи. — Въпреки че когато те прегази влак, думата „мазало“ не е съвсем неподходяща.

— Клиентът няма да се оплаче.

— Изобщо не ме интересува, защото повече няма да работим за него или за когото и да било в Ню Йорк. Така че не ми пука, ако не ни потърси повече.

— Няма да ни потърси.

Тя го изгледа изпитателно.

— Опитваш се да ми кажеш нещо и имам ужасното чувство, че знам какво е то. Права ли съм?

— Откъде да знам?

— Келър, трябва ли да върна парите?

— Не.

— И кога мога да очаквам останалата част? Не мога, така ли?

— Не.

— Защото на клиента му е трудно да пише чекове, откакто хвана влака от линия А?

— Не беше влакът от линия А.

— Хич не ме интересува дали е бил за Атчисън, Топека или за Санта Фе. — Тя въздъхна тежко. — И можеш да ми кажеш всичко.

Откъде да започне?

— Разбрах кой е клиентът.

— И хубаво си направил, иначе нямаше да знаеш кого да убиеш.

— Беше собственикът на галерията — каза той и обясни как Низуондър е сменил представителя си. — Галериите получават петдесет процента от продажбите. Бюел здравата се е потрудил и е похарчил доста пари да наложи Низуондър, а той отива при друг и на всичкото отгоре казва на приятелите и клиентите си да не купуват нищо от последната му изложба при Бюел. Да изчакат и да дадат парите си на новия му представител.

— И Бюел се е вбесил, но дотолкова, че да поиска да го убие? Все пак ти не работиш на минимална тарифа. Хвърлил е доста пари на вятъра.

— Хвърлил е пари и усилия, за да си оплете кошницата. Знаеш ли какво става, когато някой художник умре?

— Правят му клизма и каквото остане, го погребват в кибритена кутия.

— Цената му се покачва. Знаят, че няма да наводни пазара с нови картини и че не му предстои да достигне най-силния си творчески период. Затова се втурват да купуват работите, които е успял да довърши преди смъртта си.

— Значи всеки художник е по-ценен мъртъв отколкото жив?

— Не, но Низуондър е изгряваща звезда, тъкмо е започвал да проблясва на хоризонта. Затова Бюел е бил толкова разстроен от перспективата да го загуби. А ако се случи Низуондър да бъде убит по драматичен начин, това още повече би вдигнало цената му.

— Но какво печели Бюел от това? След изложбата е губел Низуондър, а не ми ли каза, че всички картини вече са били продадени?

Той кимна.

— Низуондър казал на всички да не купуват. И Бюел продал цялата изложба за една нощ.

— Схванах. Продал ги е на себе си.

— Налепил стените с червени точки веднага щом асистентката му си тръгнала. Общата сума за всички картини е към четиристотин хиляди долара, но само половината от нея отива при Низуондър. А ако художникът случайно умре, ще мине доста време, докато се уреди въпросът с наследството.

— И ако госпожа Низуондър също бъде убита, може изобщо да не му се наложи да плаща. Нищо чудно, че не му пукаше колко гъби ще попаднат в омлета.

— А и така ще се вдигне по-голям шум. „Художник и семейството му убити в бруклинско безчинство.“ Още повече загадъчност около Низуондър.

— А Бюел притежава четирийсет картини, които ще поскъпнат главоломно. — Тя се намръщи. — Да премахнеш собствените си художници, за да направиш повече пари на техен гръб, е доста крайно. Не разбирам много от морал в галерийния бизнес, но бих казала, че е подло.

— Повечето хора биха казали същото.

— От друга страна, случайно да си забелязал в каква къща се намираме?

— Не е ли викторианска? Не разбирам много от архитектура.

— Говоря в преносен смисъл, Келър. Къщата е стъклена и какво не бива да правим?

— Да хвърляме камъни?

— Особено по собствените си клиенти.

— Знам.

— Защото те са морално пропаднали, но какво очакваш, по дяволите? Алберт Швайцер никога не е наемал убиец, нито пък човекът с препаска на слабините и…

— Човекът с препаска на слабините?

— Направиха филм за него. Бил е дребен и е говорел смешно, накрая го застрелват. Знаеш кого имам предвид.