Лоуренс Блок - Убийства по списък

И какъв трябваше да е стимулът? Според Бюел би следвало да е значителен.

— Мъжът е частен купувач, не търговец, така че нямаше намерение да продава, но кой не иска да изкара бърза печалба? Надали ще се трогне от десет процента отгоре, но ако може да удвои парите си, е, тогава трудно ще устои на изкушението.

— С други думи, да му предложа двайсет и четири хиляди?

Бюел загриза нокът.

— Може ли да ви предложа нещо? Закръглете на двайсет и пет. Числото е доста по-впечатляващо.

— Впечатляващо е — призна Келър.

— И смея да кажа, че вие самият сте впечатлен, след като сте очаквал да отнесете картината вкъщи за дванайсет. И все пак можете да платите двайсет и пет или дори трийсет и пет хиляди за тази картина и пак да излезете на голяма печалба.

— Наистина ли смятате така?

— Абсолютно. — Риджис Бюел се наведе към него и заговори тихо: — Вижте колко бързо се разпродаде цялата изложба. Цената на Низуондър ще скочи до небесата. Ако искате съвет от мен, ще ви кажа да предложите двайсет и пет и дори да качите, ако се налага. А ако купувачът ми поиска съвет, ще трябва да му препоръчам да не продава. — Той се усмихна заговорнически. — Но той може да не ме попита. Искате ли да го преслушам?

Келър отговори, че ще помисли.

— Първо трябваше да се свържа с човека — каза Дот, — после той да се свърже с неговия човек и след това да ми се обади.

— Все се оплакваш от нещо.

— Въпросът го изненада, но получи отговори. Клиентът смята, че Уилямсбърг е идеално място, и не го интересува колко хора ще се включат в купона. Ако искаш да направиш омлет, трябва да счупиш няколко яйца и можеш да добавиш малко гъби, щом си се захванал.

— А ако съпругата е наблизо…

— Устройва го. Помниш ли желанието му да бъде драматично? Предполагам, че това минава за драма. — Тя си прочисти гърлото. — От друга страна, Келър, не звучи много в твой стил.

— Така е. Ами галерията? Какво каза за този вариант?

— Не хареса идеята.

— Какво не й хареса? Няма значение, не искам отговор.

— В такъв случай няма и да получиш.

В понеделник сутринта Келър прегледа списъка си с оферти за предстоящ търг и адресира плик до търговец в Ханфорд, Оклахома. Напоследък списанията бяха пълни с реклами за интернет аукциони. Човек можеше да купува и продава онлайн, както и да си направи виртуален албум с помощта на специален софтуер и да поддържа опис на притежанията си с друга компютърна програма.

Келър нямаше компютър и не желаеше да има. Смяташе, че и без това харчи достатъчно пари.

Пусна писмото на път към „Гранд Сентрал“ и хвана влак до Уайт Плейнс. Когато пристигна на „Тонтън Плейс“, Дот му отвори вратата и той я последва към кухнята. Телевизорът беше пуснат на някаква игра, но звукът беше изключен.

— Изненада ме — каза тя. — Какво става, Келър? Защо ме гледаш така?

— Аз… ъъъ… ти се обадих.

Тя завъртя очи.

— Знам. Обади ми се и аз ти казах да дойдеш. О, това обяснява погледа ти. Реши, че съм забравила разговора ни. Чудиш се дали не започвам да изкукуригвам като покойния непрежалим. Не, мисля, че имам още няколко години, преди мозъкът ми да се превърне в желе. Просто не чух таксито ти да приближава. Нито да потегля. Какво направи, накарал си го да те остави на ъгъла?

— Не, аз…

— Помниш ли, че той караше всички да правят така? Беше си втълпил, че честите посещения привличат вниманието, и затова всички трябваше да вървят една-две преки, а това наистина привличаше вниманието. Вървял си няколко преки?

— Вървях от гарата.

— Чак от там?

— Денят е хубав.

— Никога не е чак толкова хубав. Сигурно много си бързал да ме видиш.

— Ако бързах, щях да хвана такси.

— Келър, проявих сарказъм.

— О.

— Не че това ми помага. Дай да те видя. Предполагам, че не е особено забавно да работиш в собствения си град. Хубавото е, че не си нито мъртъв, нито в затвора. Смяташ ли, че има шанс да приключим, докато това все още важи и за двама ни?

— Приключено е.

— Шегуваш се.

— Не аз говоря саркастично. Свърших работата през уикенда. Всичко е уредено.

— Страницата е затворена.

— Да.

— Край на историята.

— Точно така.

— По телефона не спомена нищо, а винаги го правиш.

— Обикновено се обаждам, когато съм извън града. Този път реших, че ще дойда съвсем скоро и ще ти го кажа лично.

— И обикновено изглеждаш… хм, каква е точната дума? Тържествуващ? Не пееш от радост и може би си малко резервиран, но приличаш на котка, която е хванала мишката. Доволен от себе си.