Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Има няколко дървета, които може би ще подхождат на жилището ми. Особено едно, но не ме карай да ти го описвам.

— Дървото си е дърво.

— Старо, на зимен фон, но това описание важи за доста от картините. Работата е там, че всички са различни, но когато ги описваш, обясненията звучат еднакво.

— Знам. Слушай, не споменавай на Деклан, че съм ти го казала, но теб какво те интересува кой получава комисионната? Ако си намерил картина, която много ти харесва, и ако си сигурен, че ще искаш да я гледаш след месец или година…

— Да я купя?

— Няма да я вземеш по-евтино. А и някой може да я отмъкне под носа ти.

Около един и петнайсет Маги го изпрати до вратата и се повдигна на пръсти да го целуне.

— Повече никакви цветя — предупреди го тя. — Веднъж беше чудесно, но е напълно достатъчно. Обаждай ми се от време на време, да речем един път седмично, и ще се виждаме така за по час-два.

— По няколко часа — каза той. — Горе-долу всяка седмица.

— Прекалено много ли е? — Тя го погали по бузата. — Ако е по-често, бързо ще изчерпим връзката.

Ако е по-често, мислеше си той, докато таксито го караше към къщи, може аз да се изчерпя.

У дома той прелисти един от албумите си с марки. Много колекционери бяха тематични филателисти и събираха марки не от определена държава или период, а със сходни изображения. Да речем марки с влакове, пеперуди или пингвини. Лекарят може да реши да събира марки с медицинска тематика, а музикантът да търси марки с музикални инструменти или с портрети на велики композитори. Или пък човек можеше да събира марки със зайци без някаква по-основателна причина от това, че просто много обича да гледа зайци.

Изкуството върху пощенските марки ставаше все по-популярна тема. Преди, когато марките са били в един цвят, пресъздаването на велика картина върху късче хартия е било много трудно. Монохромна миниатюра на „Мона Лиза“ можеше и да бъде разпозната, но определено й липсваше нещо.

Тези ранни марки, умело гравирани и красиво отпечатани, според Келър бяха далеч по-привлекателни от съвременните. Днес буквално всяка марка от коя да е държава беше цветна и всеки издател на марки можеше да бълва мънички репродукции на световните съкровища на изкуството. Благодарение на колекционерите тези усилия бяха доходоносни, но за разлика от анимационното изкуство на „Дисни“ или „Уорнър“, творбите на Рембранд и Рубенс не бяха защитени от търговска марка и авторско право. Всеки можеше да ги копира и мнозина го правеха.

Горната граница на колекцията на Келър беше 1952 година, така че повечето марки с произведения на изкуството оставаха извън обсега му. Но някои държави бяха издали такива марки още в далечните едноцветни дни — по-скоро от гордост от културното си наследство, отколкото за да приберат парите на колекционерите. Французите особено много обичаха да се перчат с постиженията си в тази област и при най-дребния повод пускаха марки с портрети на писатели, художници и композитори. Келър разгледа серия френски пощенско-благотворителни марки, които даваха истинска представа за влиянието на творците.

Разбира се, тук се нареждаше и испанската серия в чест на Гоя. На една от марките бе изобразен голият портрет на херцогиня Алба. Когато била изложена за пръв път, картината предизвикала сензация и след години пощенската марка се оказа също толкова вълнуваща за цяло поколение млади мъже филателисти. Келър си спомни, че преди много години тя беше част от колекцията му. Разглеждаше я под джобна лупа и копнееше да е по-голяма, а увеличителното стъкло — по-силно.

В последния брой на „Линс“, както в почти всеки брой, в рубриката „Писма до редакцията“ се водеше разгорещен дебат какъв е най-подходящият начин да се запалят младите по филателията. Очевидно в свят на компютри, „Нинтендо“ и Ем Ти Ви колекционирането на марки не беше толкова привлекателно за момчетата и момичетата. Ако хлапетата престанеха да събират марки, откъде щеше да дойде следващото поколение възрастни филателисти?

Келър обмисли въпроса и реши, че не го интересува. Единственото му желание беше да увеличи собствената си колекция и пет пари не даваше колко други хора се занимават със своите. Ако нямаше нови филателисти, може би накрая марките щяха да загубят стойността си, но и това не го интересуваше. Нямаше намерение да продава колекцията си. А какво значение имаше какво ще стане с нея след смъртта му? Щом не можеше да я отнесе със себе си, тогава някой друг щеше да реши какво да прави с нея.