Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Защо Скарсдейл?

— Ами, на някое такова място. Уестчестър или Лонг Айлънд, или може би Кънектикът. Някое заможно предградие.

— Живея в Манхатън.

— Че защо ще искаш да отглеждаш деца в Манхатън?

— Нямам деца. Не съм женен.

— Мислех си да проверя какви Джон Келъровци ще намеря в Уестчестър, но ти щеше да си на работа и щях да попадна на жена ти.

— Нямам жена.

— Затова си помислих да звънна в офиса ти.

Той нямаше и офис.

— Как? Не съм ти казвал къде работя.

— Щях да карам по класацията на списание „Форчън“ за 500-те най-големи компании, докато те открия. Но после ти се обади и ми спести главоболието.

— Явно ти приличам на служител в корпорация.

— И защо бих стигнала до такъв извод? — Тя сложи ръка върху него. — С един поглед те определих, Келър. Появи ли се на откриването в типичното черно облекло? Или с опръскани с боя джинси и червен шал? Не, беше с костюм и вратовръзка. Тогава откъде би ми хрумнало, че си служител в корпорация?

— Пенсионер съм.

— Не си ли малко млад? Или си натрупал толкова пари, че вече няма смисъл да работиш?

— Още работя от време на време.

— И какво правиш?

— Давам консултации.

— На кого?

— На разни корпорации.

— Бинго!

— Така че понякога се налага да пътувам извън града за по няколко дена или седмица.

— За да консултираш.

— Ами, аз съм консултант, който решава проблеми. Получавам само няколко поръчки годишно, така че не съм много далеч от пълното пенсиониране.

— И си добре с парите.

— Оправям се. През годините спестявах. Освен това наследих известна сума и извадих късмет с инвестициите си.

— Издръжката на бившата и детето не изяжда ли голяма част от спестяванията ти?

— Никога не съм се женил.

— Честно? Знам, че сега не си женен, и само те дразнех. Но изобщо да не си се женил? Как си се измъкнал?

— Не знам.

— Някога, когато още рисувах грозни картини и спях с непознати, завлякох един тип вкъщи. Беше горе-долу на твоята възраст, невероятно красив и много страстен в леглото и никога не се беше женил. Не можех да го проумея, докато не открих, че е свещеник.

— Не съм свещеник.

— Срамота. Можеше да решаваш проблеми от името на бог. Знаеш ли какво? Не трябва да си говорим така. Искам да запазя тази връзка повърхностна.

— В такъв случай бих казал, че разговорът е стъпка в правилната посока.

— Не, твърде личен е. Можем да си говорим за разни неща, но не и за самите нас. Опознаването разваля всичко.

— О.

— Във всеки случай ти си почти толкова хубав колкото свещеника и даже по-добър в леглото. И си тук, а той е бог знае къде, което, като си помислиш, е напълно уместно. Защо изобщо си губим времето в приказки?

Малко по-късно той каза:

— Днес пак ходих в галерията.

— Коя галерия?

— Където се срещнахме. На Риджис Бюел. Исках да видя как изглеждат картините без вино и сирене.

— И няколкостотин души. Какво установи?

— Харесаха ми. Човекът рисува дървета прекрасно. Но не се избиват да ги купуват. Забелязах само две картини с червени точки.

— Това означава, че са продадени две повече, отколкото би искал Деклан.

— Как така?

— Ами, знам само какво се говори. Обадил се е на няколко човека, които колекционират работите му, и на няколко служители в музеи, които са проявили интерес, и им е казал едно и също нещо. „Елате на изложбата, вижте какво рисувам напоследък, но, за бога, не купувайте нищо.“

— Защо?

— Защото Деклан не може да понася Риджис Бюел.

— Собственика на галерията? Тогава защо не изложи картините си другаде?

— Ще го направи, но след като изтече договорът му с Риджис. Това е последната му изложба там. От началото на следващия месец ще го представляват галерии „Отингер“. Затова Деклан иска всички да изчакат — така комисионната ще отиде при Джими Отингер, а не при Риджис Бюел.

— Цените същите ли ще са в „Отингер“?

— Джими може да ги качи малко. Ако сметне, че пазарът ще го понесе. Той много цени Деклан.

— А Риджис Бюел не го ли цени?

— Риджис знае, че това е последният му шанс да изкара пари от работата на Деклан. Така че предпочита да задържи цените по-ниски, за да продаде колкото се може повече. Джими Отингер може да си позволи да мисли в дългосрочен план. Понякога е по-добре да наложиш по-високи цени за даден художник, отколкото да продаваш всичко на по-ниска стойност.

— Явно е по-сложно, отколкото изглежда.

— Като всяко нещо — съгласи се тя. — Ами ти? Какъв е този интерес? Мислиш да инвестираш в някой от могъщите дъбове на Деклан?