Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Инфаркт?

— Сигурно. Никой не ми е показал смъртния акт.

— На колко години беше?

— Някой ми спомена, но забравих. Бил е по-млад и от двама ни, само това си спомням.

— Боже!

— Сигурно е взимал дрога, Келър.

— В този бранш? Заиграваш ли се с наркотици, не изкарваш дълго.

— Ами, той не е изкарал. И не ми казвай, че много от момчетата не се друсат, когато не работят. Или дори тогава. Не всички са чисти като теб, Келър.

— Може да е имал вродено сърдечно заболяване.

— Може. Хората умират, Келър, и не всички получават помощ от услужлив човек като теб. Някои падат пред влакове в метрото.

— Или скачат.

— Или скачат. Не всички са бутнати. — Тя се изправи. — Ще донеса твоя дял от хонорара от онзи, който е бил бутнат, и можеш да си ходиш. Ами дървото, в което си се влюбил? Какво става с него?

— Низуондър ще си го получи обратно заедно с останалите картини, тъй като тайнствените купувачи, стоящи зад всички онези червени точки, няма да могат да се материализират. И сигурно новият му представител рано или късно ще го предложи за продажба.

— На много по-висока цена.

— Не е задължително, защото художникът още е жив.

— Така е. Ще го купиш ли?

— Не знам. Картината наистина ми харесва. Харесах всичките му картини.

— Но?

Той се намръщи.

— Но не съм сигурен дали искам да се набърквам в изкуството, Дот. Май е по-добре да се придържам към марките.

Тя го ощипа по бузата.

— Чудесно. Знаеш какво казват хората, Келър. Залепи се за марките и марките ще се залепят за теб.

Келър слезе от таксито на кръстовището на „Блийкър“ и „Бродуей“, защото така беше по-лесно, отколкото да се опитва да обясни на шофьора хаитянин как да стигне до „Кросби стрийт“. Измина пеша разстоянието до блока на Маги — бивш склад с отблъскваща фасада — и се качи до апартамента й на петия етаж. Тя го чакаше облечена в черно ленено палто като тези от уестърните. Маги беше дребна жена — той реши, че миньонче е подходяща дума за нея — и палтото й стигаше до земята.

— Изненада — каза тя и го разтвори. Отдолу беше чисто гола.

Откакто се беше запознал с Маги Грискоум в галерията, Келър от време на време се виждаше с нея. Едва онзи ден една случайна негова забележка бе накарала Дот да го попита дали се среща с някоя жена. И той не знаеше как да отговори. Срещаше ли се? Беше трудно да се каже.

— Повърхностна връзка — обясни той.

— Келър, какъв друг вид има?

— Там е работата, че тя иска да е такава. Виждаме се веднъж седмично, понякога и по-рядко. И отиваме право в леглото.

— Поне не излизате ли на вечеря преди това?

— Отказах се да го предлагам. Тя е дребничка, вероятно не яде много. Сигурно храненето е дейност, която може да върши само насаме.

— Ще се изненадаш при колко много хора същото важи за секса — отбеляза Дот. — Но трябва да призная, че по описанието ти тя прилича на прословутата мечта на моряка. Има ли магазин за алкохол?

Той обясни, че е неуспяла художничка, преоткрила себе си като бижутер.

— На последното си гадже купуваше обици — припомни му Дот. — А тази си ги прави сама. Какво ще й купуваш?

— Нищо.

— Доста икономично. След като не й правиш подаръци и не я извеждаш на вечеря, не бих казала, че тази връзка ти се отразява зле на бюджета. Можеш ли поне да й пратиш цветя?

— Вече й изпратих.

— Можеш да го направиш и повече от веднъж, Келър. Това е едно от хубавите неща на цветята. Малките гадинки умират, затова трябва да ги изхвърлиш и да освободиш място за свежи.

— Тя хареса цветята, но ми заяви, че веднъж стига. Каза ми: „Не го прави отново“.

— Защото иска да запази отношенията ви повърхностни.

— Това е идеята.

— Келър, длъжна съм да ти го кажа. Нямаш много жени, но със сигурност избираш най-странните.

— Върховно — каза Маги. — Дали беше само плод на въображението ми, или невероятно разтрисащо преживяване?

— Силно по скалата на Рихтер — отвърна той.

— Мислех си, че тази вечер ще е специална. Утре е пълнолуние.

— Това означава ли, че трябваше да изчакаме?

— Най-силно я усещам в деня преди пълнолуние.

— Какво усещаш?

— Луната.

— Но какво усещаш? Какво влияние има върху теб?

— Прави ме лунна.

— Лунна?

— Не ме свърта на едно място. Повдига ми настроението. Някак си усилва усещанията. Като при всеки, предполагам. А при теб, Келър? Какво прави луната за теб?

Според Келър единственото, което луната правеше за него, бе само да осветява малко небето. Той живееше в града, където множеството улични лампи решаваха проблема с тъмнината, затова почти не обръщаше внимание на луната и можеше и да не забележи, ако някой я махне. Новолуние, първа четвърт, пълнолуние — само когато случайно я зърнеше между сградите, знаеше в каква фаза се намира тя.