Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Не го е направил той.

— Сигурен ли си?

— Ченгетата са сигурни. Алибито му е издържало.

— Харесали ли са си някой друг?

— Не мисля, че си дават зор, защото още си харесват съпруга. Смятат, че го е нагласил, макар да няма вид на човек, способен да нагласи каквото и да било. Но мислят, че е наел някой да проследи жена му и да я убие във вихъра на страстта. Защото със сигурност изглежда като професионално убийство.

— Два в главата, мда.

— Звучи ли ти познато?

— И още как. Изчакай малко, става ли? И спри това проклето нещо, не мога да си чуя мислите.

Както обикновено тя беше изключила звука на телевизора, но Келър знаеше какво има предвид. Той натисна копчето и екранът изгасна.

След дълга пауза Дот каза:

— Не е бил нито клиентът в Луисвил, нито този в Бостън. Някой ти е вдигнал мерника.

— Само така звучи правдоподобно.

— Само така виждам нещата аз, Келър. Не може да е отмъстителен ангел, който трябва да въздаде справедливост за Търноуър или за мъжа в Луисвил…

— Хършхорн.

— Все тая. В Бостън е наблюдавал мястото, изчакал е да свършиш работата и после е действал. Не му е пукало дали Търноуър е убит, искал е само да ти пусне куршума.

— А в Луисвил…

— В Луисвил сигурно е наблюдавал къщата на Хършхорн. След като си оправил мъжа в гаража, те е проследил до мотела и…

— И?

— Не се връзва, нали? Не може да те е проследил до стаята, която си освободил дванайсет часа по-рано.

— Продължавай, Дот.

— Щеше да е по-лесно, ако имах карта и фенерче. Тук съм на тъмно. Щом е отишъл в погрешната стая, тоест предишната, значи вече е знаел къде си отседнал. Разбрал е за стаята, преди да очистиш Хършхорн.

— Бинго!

— Определено не е клиентът, защото откъде ще знае къде си отседнал? Даже не е знаел кой си. Келър, тук вече се блъскам в мебелите. Ще ми помогнеш ли да изляза?

— Помниш ли пияницата?

— Който търсел приятеля си? Как се казваше той?

— Какво значение има?

— Никакво. Забрави.

— Името беше Ралф, ако изобщо има значение, но…

— Няма значение, защото той не е съществувал, нали така? Имам предвид Ралф. Очевидно пияният е съществувал, само че в действителност не е бил пиян.

— Вероятно не е бил.

— Знаел е къде си отседнал. Как е разбрал? Не си се обаждал по телефона от стаята, нали?

— Не мисля. Ако съм ползвал телефона в стаята, то е било след като той почука на вратата ми.

— И не си се регистрирал в мотела с истинското си име?

— Естествено, че не.

— Значи се е залепил за теб на летището. Или е сложил устройство за проследяване на колата, но тя е осигурена от клиента, а вече установихме, че не го е направил той. Някой друг е знаел, че пристигаш, или те е проследил от Ню Йорк… Боже господи! Възможно ли е?

— Не.

— Сигурен ли си?

— Напълно. Мисля, че знам кой е бил.

— Кой, за бога?

— Върни се за малко в Луисвил. Слязох от самолета и там ме чакаше един мъж.

— Както беше уговорено.

— Както беше уговорено. Имаше и друг тип с табелка, която не можех да разчета. Приближих се до него и почти му се напъхах в лицето, докато се мъчех да разчета надписа.

— Това ли е човекът?

— Така мисля.

— Защото не може да пише?

— Защото не чакаше никого, ако не броиш мен. Виж, Дот, трябва да е човек, който не знае кой съм.

— И какво прави, убива хора напосоки?

— Знае какво правя, но няма представа кой съм. Ако ми знаеше името и адреса, нямаше да му се налага да ме следва по петите из цялата страна. Защо ме дебне, когато работя и съм нащрек? Какво правя между поръчките? Гледам филми, разхождам се, излизам да хапна.

— Може да търси предизвикателство.

— Не — отсече той. — Не мисля. Смятам, че е познавал човека, който ме посрещна, познавал го е по физиономия и е знаел, че той отива на летището да вземе убиеца, който не е от града. Затова си е направил собствен надпис, такъв, който няма да се връзва с никой пътник, и е зачакал. И после се появих аз и се погрижих да ме огледа отблизо.

— След това си отишъл при правилния човек и това е потвърдило самоличността ти.

— Проследил ни е до колата, която беше оставена на паркинга за продължителен престой. И когато съм потеглил, е тръгнал подире ми.

— Право до мотела.

— По пътя спрях да хапна и прегледах картата, но веднага след това намерих мотел. Изобщо не е било трудно да ме проследи. Не се озъртах за опашка. Нямах причина да го правя.

— И е дошъл да почука на вратата ти. Представи си, че беше отворил. Тогава какво? Бум-бум?

— Не мисля.