Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Не, прави го заради парите.

— Какви пари?

— Това е инвестиция. Дългосрочна. Защо „Кока-Кола“ преследва „Пепси“? Той отстранява конкуренцията.

Звучеше налудничаво.

— Може да е налудничаво — призна Дот. — Може би той е луд. Откога здравият разум е част от длъжностната ви характеристика? Но по логиката на доларите и центовете всъщност изглежда доста разумно. Ако очистиш останалите в твоя занаят, ще има повече работа за теб. Или ще се увеличи броят на поръчките ти, или ще ти се покачи цената, но и в двата случая ще прибираш повече пари.

— Но кой разсъждава така? През всичките години, откакто се занимавам с тази работа, единственото, което правя, е да идвам тук, когато получа обаждане, и после да отида там, където ме изпратят. Старецът ми казваше къде да отида и какво да направя, аз го изпълнявах и после ми плащаха. Не съм се опитвал да измисля начин да получавам повече пари. Не ми се налагаше, винаги съм имал повече пари, отколкото ми трябват.

— Ти никога не си търсел работа.

— Естествено, че не съм.

— Чакаш я да дойде при теб.

— И винаги идва.

— Аха. Помниш ли, когато пуснах онази обява?

— В списанието. Не „Солджър ъф Форчън“, а другото. Как се казваше?

— „Мърсенари Таймс“.

— Благодарение на нея получихме една поръчка — спомни си той. — И трябваше да се крием от стареца, а после клиентът се опита да ни прекара.

— И това не му донесе нищо добро. Но въпросът е, че търсехме работа.

— Извънредни обстоятелства. Старецът беше изпаднал в странно настроение и отказваше всякакви поръчки.

— Знам.

— А имаше много работа. Просто не я получавахме.

— Така е, Келър. Само давах пример.

— О.

— Помниш ли, когато се обадиха за работата в Бостън? Клиентът каза, че аз съм първата, на която се обажда, но не му повярвах.

— Защото не обичал да работи с жени. Май това ми каза ти.

— Мисля, че преди да се свърже с мен, е пробвал тук-там. Според мен става все по-трудно да намериш момчета от твоя занаят. Не смятам, че е заради драстично подобряване на моралния климат в Америка. Струва ми се, че този тип обикаля страната и избива убийците, и според мен стратегията му действа. Колегите ти намаляват.

— И така има повече работа за него.

— Повече работа и повече пари.

— Дот, защо му е притрябвало да го прави? Има предостатъчно работа.

— По-малко е отколкото преди пет години.

— Моята работа не е намаляла.

— Сигурно защото този тип разрежда редиците. Прави ти услуга, ако го погледнеш от този ъгъл.

— Не мисля. Дот, колко ли пари смята, че му трябват?

— За някои хора изразът „достатъчно пари“ е точно толкова безсмислен, колкото и надписът, който е държал той в Луисвил. Не съществува такова нещо като „достатъчно“.

— Какво ще прави с тях?

— Ще си купи нещо, което иначе не може да си позволи. Келър, ти наливаш много средства в колекцията си. Има ли марки, които не можеш да си позволиш?

— Шегуваш ли се? Има марки, и то немалко, които стигат до шестцифрени суми.

— И художникът, когото ти не уби. Низуондър. Купи ли си някоя от картините му?

— Не.

— Но се чудеше дали да не го направиш. Можеше да си купиш някоя, ако искаше, нали?

— Разбира се.

— Представи си, че искаше картина на Пикасо. Или Хопър.

— Добре. Схванах.

— Този тип е свиня. Колкото повече получава, толкова повече иска. Иска да е единственият наемен убиец, за да прибира всичките пари. По дяволите, какво значение има защо са му притрябвали? Не това е въпросът. Въпросът е какво ще правим.

Ако някой се опитва да те убие, правиш всичко възможно да го убиеш ти. Изглеждаше повече от ясно.

Но как? Келър постоянно убиваше хора, това му беше работата, но когато знаеш кои са и къде да ги намериш, е далеч по-лесно. Цялата операция е доста проста. Изисква се решителност и находчивост, съобразителността също помага, но все пак не е ядрена физика.

— Продължавам да мисля, че е мъжът от Луисвил — каза Келър, — но сигурно не е местен, а е летял дотам като мен. Знаеш ли, може човекът, когото видях, да не е бил той. Може да е дал на някой мизерник десет кинта да държи табелата, докато той самият е стоял встрани и е наблюдавал.

— Трябва да има начин да го намерим.

— Как?

И двамата замълчаха, потънали в мисли. Накрая Дот попита:

— Как би го направил, Келър?

— Точно това не мога да измисля и…

— Не. Представи си, че си на негово място. Искаш да си „Майкрософт“ на убийците и да отстраниш конкуренцията. Как би го направил?