Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Но е бил просто един пияница.

— Беше предупреждение.

— Предупреждение?

Той си пое дъх.

— Може би беше просто пияница, който търси Ралф, а може би някой, изпратен да ми привлече вниманието.

— Изпратен.

— Знам, че звучи налудничаво.

— Изпратен като ангел?

— Дот, дори не съм сигурен дали вярвам в ангели.

— Как може да не вярваш в тях? Дават ги по телевизията и всеки може да ги види. Любимият ми е онази млада мацка със силния ирландски акцент. Макар че сигурно не е толкова млада, колкото изглежда. Може би е на хиляда години.

— Дот…

— Или колкото излиза в кучешки години. Ти не вярваш в ангели? Ами мотористите, които са купонясвали отгоре? Ангели от ада, Келър. Чисто и просто.

— Просто, но не и чисто вероятно. Но в общи линии това е идеята, затова са били там.

— За да си смениш стаята.

— Подейства, нали?

— И на сутринта първото нещо, което си направил, е да си смениш стаята.

— Със стая отпред. На втория етаж.

— Далеч от неприятностите. И кой се е появил по-късно? Не друг, а двойка, като излязла от ужасна кънтри песен. И коя стая са получили? — Тя изтананика началните ноти от мелодията на филма „Значка 714“. — Дам-ди-дам-дам. Дам-ди-дам-дам-да! Сто четирийсет и седем! Стаята на смъртта!

— Знам само, че няколко часа по-късно те бяха мъртви.

— А ти си оцелял и си станал свидетел.

— Май наистина звучи странно, а?

— Повече от странно.

— Във влака ми се струваше смислено.

— Така ти действат влаковете.

— Какво спомена преди малко за „справката с реалността“?

— Искаш да ти кажа как виждам аз цялата тази история ли?

— Именно.

— Добре. Трябва да имаш предвид, че понятие си нямам от карма, ангели или каквото и да било от „зоната на здрача“. След като на летището малко са се объркали нещата и типът, когото са изпратили да те посрещне, се е оказал пълен некадърник, те е обзело лошо предчувствие. А и семейната снимка е допринесла за това.

— Вече казах всичко това.

— След това пияният почукал на вратата ти и както си бил изнервен, си реагирал по начина, който ми описа. И собствената ти реакция те е изнервила още повече.

— Именно.

— Но той е бил просто един пияница, който е чукал по вратите. Сигурно е чукал на всяка врата, докато намери Ралф. Не е нужно да имаш ангелски крила, за да го направиш.

— Продължавай.

— Шумният купон отгоре? Мотористите не се славят с тихи нощни бдения. Много ясно, че ще вдигат шумни купони в мотел, в който служителите са достатъчно тъпи да дават стаи на такива като тях. Все някой трябва да е в стаята отдолу и по случайност това си бил ти. И при първа възможност си сменил стаята.

— Но ако не бях…

— Ако не беше — продължи тя търпеливо, но категорично, — любовниците щяха да се разгорещят в друга стая, когато решат, че не издържат един без друг. Не сто четирийсет и седма, ами… Уф, не знам. Да кажем двеста и осма.

— Но в такъв случай, когато се появи съпругът…

— Щял е да отиде в двеста и осма, Келър, защото те са били там. Той е търсел тях, а не проклетия глупак, който се е оказал в сто четирийсет и седма. Проследил ги е до стаята и си е отмъстил. И това няма нищо общо със стаята, в която са били, още по-малко с теб.

— О.

— Само това ли ще кажеш? „О.“

— Измислих цялата тази сложна теория и всичко се оказа пълна глупост.

— Няма как да не се съглася.

— Но ти смяташе, че е съвпадение. Това беше първата ти мисъл.

— Не, първата ми мисъл беше, че не може да е съвпадение. Че е бил клиентът или някой, изпратен от него.

— Но не беше.

— Не, защото клиентът е доволен, а дори и да не беше, не би могъл да те намери. Но това не означава, че са били ангели. Означава, че в крайна сметка наистина е съвпадение.

— О.

— И е било съвпадение за всички в мотела, Келър, не само за теб. Всички са били там, докато двойката в сто четирийсет и седма е била под прицела на куршумите.

— Но не всички са освободили току-що същата стая.

— Е, и? Това означава, че са се измъкнали на косъм. Можеше да се регистрират в сто четирийсет и седма. Но ти не си можел да го направиш, защото вече си я бил освободил.

Не беше сигурен, че е разбрал последното, но замълча за момент.

— Предполагам, че е било съвпадение — най-после заключи той.

— Не бъди разочарован.

— Но аз усетих нещо. Знаех, че предстои да се случи нещо.

— И се е случило. На господин Хършхорн, мир на праха му. Прибирай се, Келър. Върви да налепиш новите марки в албума си. Какво има? Сбърках ли нещо?