Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Не съм. Беше самоубийство.

— Е, това е доста близо, нали? Надали са си представяли продължителна болест. — Тя пресуши чашата си и я остави на масата. — Да чуя. Как го направи?

— Когато той слезе от колата, го хванах за гърлото.

— Добре че не си ченге, Келър. В днешно време това попада в графата „полицейско насилие“.

— Продължих да стискам, докато той се отпусна. И би било логично просто да продължа в същия дух. Да му прекъсна въздуха за малко по-дълго. Или да му счупя врата.

— Каквото и да е.

— Можех да го оставя да изглежда все едно е получил сърдечен удар и се е наранил при падането на земята. Нещо такова. Но реших, че всеки по-наблюдателен криминалист ще види, че не се е случило така и че изглежда нагласено, което от гледна точка на клиента вероятно е по-лош вариант от недвусмислено убийство.

— Предполагам.

— Затова го набутах зад волана и извадих пистолета, който ми дадоха…

— Автоматичният двайсет и двойка, изборът на професионалистите от Атлантическия до Тихия океан.

— И отвъд океана, доколкото знам. Сложих му го в ръката и напъхах дулото в устата му.

— И пусна един куршум.

— Не, защото кой знае докъде щеше да се чуе шумът.

— „Слушай, чувам рева на оръдието.“

— И представи си, че един куршум не свърши работа? Калибърът е малък, няма да пръсне мозъка му по тавана.

— А ако трябва да се застреля два пъти, ще е много жесток случай на самоубийство. Въпреки че може да се приеме като признак на решителност.

— Оставаше ми нещо, което измайсторих, докато го чаках да се прибере. Имах парче маркуч, вече отрязано. Закрепих единия край с лепенка към ауспуха и мушнах другия през прозореца на колата.

— И запали двигателя.

— Вече го бях направил, за да сваля прозореца. Както и да е, оставих го така, в затворения гараж с работещ двигател.

— И се омете.

— Не веднага. Представи си, че някой го беше чул да вкарва колата. Можеше да дойде да провери. Или че Хършхорн се беше свестил, преди да се е натрупало достатъчно количество въглероден оксид, за да остане в безсъзнание.

— Или че двигателят беше спрял.

— Друга възможност. Чаках до колата и в един момент започнах да се притеснявам колко изгорели газове ще вдишам самият аз.

— „Двойно самоубийство с газове.“

— Затова излязох през страничната врата и десетина минути стоях навън. Не знам какво щях да направя, ако бях чул двигателят да спира.

— Влизаш вътре и го запалваш.

— Чудесна идея, ако е спрял сам, но представи си, че Хършхорн се е свестил и го е изгасил? Втурвам се вътре и той си седи с пистолет в ръка.

— Оставил си му пистолета?

— Оставих го в ръката му, а ръката — в скута му. Все едно е бил готов да се застреля, ако газовете не свършат работа.

— Страхотно.

— Е, дадоха ми пистолет. Трябваше да направя нещо с него.

— Чехов — каза тя.

— Да елиминирам какво? 3 3 Игра на думи от сходното произношение на името Чехов и check off (англ.) — елиминирам, отстранявам. — Бел.прев.

Тя завъртя очи.

— Антон Чехов, Келър. Руският писател. Бас държа, че имаш марка с портрета му.

— Знам кой е. Просто не те разбрах, защото не знаех, че водим литературна дискусия. Освен писател е бил и лекар, писал е пиеси и разкази. Какво за него?

— Той е казал, че ако в първо действие покажеш пушка, тя трябва да гръмне, преди да се спусне завесата. — Тя се намръщи. — Поне си мисля, че беше Чехов. Може да е бил някой друг.

— Е, пистолетът не гръмна, но поне му намерих приложение. Хършхорн го държеше в ръка с показалец на спусъка и в цевта имаше патрон. Ако случайно проверят, ще намерят следи от оръжейно масло по устните му.

— Хубав нюанс.

— Страхотен — съгласи се той, — стига да има тяло за аутопсия, но какво ще стане, ако се събуди? Осъзнава, че държи пистолет, вдига поглед и вижда мен. — Той сви рамене. — Както бях неспокоен, никак не ми беше трудно да си представя, че това може да се случи. Но не се случи.

— Проверил си и той е бил мъртъв.

— Не проверих. Дадох му десет минути с включен двигател и реших, че е достатъчно. Двигателят нямаше да изгасне и той нямаше да се свести.

— И очевидно не го е направил — каза Дот и посочи парите. — И всички са доволни. — Тя наклони глава. — Не останаха ли белези по шията му от душенето?

— Може би. Дали изобщо ще ги забележат? Той е в кола със закачен маркуч, държи пистолет, кръвта му е наситена с въглероден оксид.

— Ако аз намеря белези, Келър, просто ще реша, че преди това се е опитал да се обеси.