Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Нямало донат?

— Табелката „Моля, не безпокойте“? Само че гаджето ми я нарича „Донат безпокойте“ 1 1 Игра на думи от сходното произношение на doughnut (англ.) — донат, поничка, и do not (англ.) — словосъчетание за изразяване на отрицание. — Бел.прев. заради дупката, на която я закачаш на бравата? Както и да е, докъде бях стигнала?

— Нямало донат.

— Точно така, затова почукала и понеже никой не отговорил, отключила и ги видяла в леглото? Като ти се случи подобно нещо, се предполага, че просто ще излезеш и ще затвориш вратата, без да кажеш нищо? За да не ги безпокоиш повече?

Защо придаваше въпросителна интонация на всяко изречение, като просто съобщаваше факти? Тя замълча, сякаш в очакване на отговор. Келър кимна — очевидно точно това се искаше, за да я накара да продължи.

— Но сигурно е усетила нещо. Може би миризмата? Както и да е, влязла и когато погледнала отблизо, се разкрещяла. И двамата били застреляни в леглото и кръвта по чаршафите и…

Той я остави да бръщолеви още малко и накрая каза:

— Слушайте, колата ми е отзад. Ченгетата разрешават ли да се изкарват колите?

— О, разбира се. Вече минаха няколко часа, откакто Розалита намери телата. Хубаво име, нали?

— Много хубаво.

— Означава „малка роза“, което донякъде е сладко, но представете си да кръстиш някого Малка Роза на английски. Ще звучи като име на индианка. Или все едно майка й също се е казвала Роза. Голяма Роза и Малка Роза?

Господи, помисли си Келър.

— Както и да е, полицаите са тук от няколко часа и позволяват на хората да влизат и да излизат. Стига само да не ви се налага да влизате в стаята, където се е случило.

Но той вече беше в тази стая. Защо ще иска да се връща?

— Стая сто четирийсет и седем — каза той на Дот. — Първата ми стая. Преместих се сутринта и вечерта в нея са се настанили мъж и жена.

— Настанили са се, но така и не са я освободили — отбеляза тя. — Къде беше отседнал, Келър? В мотел „Влизаш, но не излизаш“?

Седяха в кухнята на голямата къща на „Тонтън Плейс“. На масата между тях имаше кана със студен чай и Дот си наля втора чаша. Тази на Келър все още беше наполовина пълна.

— Измъкнах се оттам. Поех към летището и не ме питай защо, но изведнъж обърнах, качих се на И-71 и се запътих право към Синсинати. — Той се намръщи. — Е, летище „Синсинати“. То всъщност е от другата страна на реката, в Кентъки.

— Добре че ми каза, ще ми е от полза, когато се появи като въпрос в „Джепърди!“ 2 2 Популярна американска телевизионна игра викторина. — Бел.прев. . Не си искал да излетиш от Луисвил?

— Казах си, че вероятно всичко ще е наред, но ако не беше? Наистина не знаех какво да мисля. Само знаех, че се погрижих за Хършхорн и няколко часа по-късно някой се бе погрижил за хората в предишната ми стая.

— При това доста добре. И ако е осъзнал грешката си, може да е чакал на летището.

— Така предположих. Освен това шофирането до Синсинати щеше да ми даде време да обмисля нещата, както и да изслушам новините.

— И да се увериш, че в крайна сметка в чувала не си бил ти. Малко сюрреализъм, Келър. Не гледай толкова объркано.

— Бях много объркан.

— Още откакто си слязъл от самолета в Луисвил, доколкото си спомням.

— Да, още оттогава. Дот, ето как вероятно е станало. Оправих Хършхорн около девет, отидох право в мотела и…

— Първо ми се обади.

— Обадих ти се по пътя и после се върнах в стаята си…

— Новата ти стая.

— Новата ми стая, и си легнах преди полунощ. И горе-долу по времето, когато съм си слагал тапите за уши, някой е убил чудесната двойка в сто четирийсет и седма. Каква е първата мисъл, която ти минава през главата?

— Клиентът.

— Точно така, клиентът.

— Заличава следите. Ти си свършил работата и той взима мерки да не проговориш.

— Правилно.

— Само че той знае , че няма да проговориш. Затова наема човек като теб. Няма да те хванат, а ако те хванат, няма да кажеш нищо, защото какво, по дяволите, да кажеш? Ти не знаеш кой е клиентът.

— Нито какъв му е проблемът с Хършхорн, нито каквото и да било друго за него.

— Може да е решил, че да те убие излиза по-евтино, отколкото да плати остатъка, но това е нелепо. Той плати половината предварително, нали се сещаш? Ако толкова е искал да спести пари, можеше да си спести целия хонорар и сам да оправи Хършхорн.

— Дот, как изобщо е разбрал, че работата е свършена?

— Мъжът е бил мъртъв. О, имаш предвид елемента време.

— Тялото може да е било открито по всяко време. Гледах късните новини с надеждата да чуя нещо, но не казаха нищо.