Лоуренс Блок - Убийства по списък

След като затвори, в гаража стана тъмно като в рог и като се изключеха долитащите звуци от тупкането на топката и препирнята, беше тихо като в гробница. Келър остана неподвижен, докато очите му привикнат с мрака. Изчака, за да може да различава очертанията и да се движи, без да се блъсне в нещо. Черокито беше там, където го беше паркирала Бетси Хършхорн, и той със задоволство забеляза, че субаруто липсва. Бяха изминали двайсет минути, докато остави колата и се върне пеша, затова не беше изключено Хършхорн да се е прибрал, докато той се промъкваше през задните дворове на съседите. В такъв случай или щеше да се измъкне и да се прибере, или щеше да се свие на задната седалка на колата и да изчака до сутринта.

Което, изглежда, можеше да му се наложи да направи така или иначе. Защото какво щеше да стане, ако Хършхорн се прибереше сега, докато момчетата още играят? Те щяха да отстъпят послушно встрани, вратата за колите щеше да подскочи като препечена филийка в тостер, субаруто щеше да заеме мястото си до черокито и шофьорът му щеше да излезе да поздрави сина си. Хлапетата щяха да са там и Келър нямаше да може да направи нищо, преди всички да си легнат.

А ако прекараше нощта в гаража? На сутринта Хършхорн щеше да се качи в колата заедно с проклетите деца, защото трябваше да ги закара на училище. Защо малките копеленца не ползваха автобуса? Щом можеха да се прибират с него, защо да не могат и да отидат с него?

Не че това имаше значение, помисли си Келър вбесен. След цяла нощ в гаража щеше да е готов да убие и бащата, и двете хлапета като бонус. И съпругата, ако си покаже физиономията. Никой не беше в безопасност, даже проклетото куче.

Сериозно, каза си той наум, представи си, че момчетата още играят, когато мъжът пристигне. Не можеше да направи нищо пред тях, камо ли да се погрижи да изглежда като инцидент. И в същото време не си се представяше да кибичи тук цяла нощ.

Какви други варианти имаше? Да нахълта в къщата, докато всички спят? Да пречука Хършхорн по време на сутрешната разходка на кучето?

Реши, че вероятно ще се върне в „Супер 8“ и ще обмисли план Б, който можеше и да не е по-добър от план А, но не можеше и да е много по-лош. И ако и той не проработеше, разполагаше с цялата останала азбука и…

Спряха да дриблират.

Спряха и да стрелят по коша. Спряха да говорят. Докато той строеше въздушни кули, момчетата най-после бяха сложили точка за деня.

Обратно към план А.

Чакането изобщо не беше толкова лесно, със или без съпровода на потупващата баскетболна топка. Първоначално той просто стоеше в тъмното, но после намери начин да се почувства по-удобно. Откри, че на едната стена е окачено табло с инструменти, сред които и фенерче. Включи го съвсем за кратко и намери други инструменти, които можеха да му свършат работа, включително чифт тънки памучни ръкавици, за да не оставя отпечатъци. Изолирбанд, градинарски ножици, маркуч — Хършхорн имаше всичко необходимо. Имаше и два сгъваеми брезентови стола с алуминиеви рамки. Келър разгъна единия и се настани в него.

Беше отегчен и изнервен. Все така имаше лошо чувство за тази работа. Откакто слезе от самолета, нещо го глождеше. Но поне седеше в удобен стол.

И денем, и нощем движението по „Уайндинг Ейкърс Драйв“ беше слабо. От мястото си Келър чуваше уличния шум и всеки път щом приближеше кола, наостряше уши. Когато отминеше, ушите му правеха обратното на наостряне. Как се казваше? Отостряне? Все тая.

От време на време си поглеждаше часовника. В 19:20 реши, че Хършхорн няма да се прибере навреме за вечеря. В 20:14 започна да се чуди дали не е заминал в командировка извън града. Тъкмо обмисляше тази възможност, когато чу да приближава кола и затаи дъх. Колата продължи и той издиша.

Замисли се за марките, които купи предишния ден. Щом се върнеше в Ню Йорк, когато и да се случеше това, щеше да се отдаде на удоволствието да прекара няколко часа в подреждането им по албуми. Да сложиш първата марка на празна до този момент страница и да гледаш как пространството постепенно се запълва с всеки изминал месец, носеше особено удовлетворение. Стоката на Шафнър беше разнородна — силна в едни области и слаба в други, но Келър проявяваше особен интерес към Португалия и затова поиска да види първо португалските марки. Вече имаше доста от тях. Странно как някои страни те привличаха, а други — не. Чувството нямаше нищо общо със самите народи като политически и географски общности. Ставаше въпрос само за пощенските им марки и реакцията ти към тях.