Лоуренс Блок - Убийства по списък

Махна се оттам. Кварталът беше благоустроен от човек, който презира правите линии и ъгли, но за сметка на това има слабост към задънените улици. Беше трудно да не се оплетеш, но Келър намери пътя и изпи чаша кафе в местния еквивалент на „Старбъкс“. Останалите клиенти бяха предимно жени, които изглеждаха доста неспокойни. Ако човек искаше да забърше пристрастена към кофеина домакиня със самочувствие в излишък, това беше идеално за целта място.

Върна се на „Уайндинг Ейкърс Драйв“. Двете момчета продължаваха да играят баскетбол, но бяха сменили играта. В момента изпълняваха стрелба в движение в стил „Белите не могат да скачат“. Келър паркира на друго място и прецени, че може да остане десетина минути.

Десетте минути отлетяха и той си даде още пет. Точно преди да изтекат и те, Бетси Хършхорн се прибра, надувайки клаксона на черокито, за да разчисти момчетата от алеята. Те се отместиха, а вратата на гаража се вдигна и Бетси вкара колата. Келър мина покрай алеята, преди вратата да се спусне. Джипът беше единственото превозно средство в гаража, ако не се брои моторната косачка за трева. Субаруто на Уолтър Хършхорн още го нямаше.

Келър се отдалечи и се върна. След малко повтори същото действие и така продължи да минава покрай къщата на всеки пет-десет минути. Планът му беше да влезе в гаража и да причака там Хършхорн, но първо момчетата трябваше да приключат с играта си. За бога, докога тези крайно неатлетични хлапета щяха да продължават в същия дух? Защо не си стояха вътре и не играеха видеоигри или не разглеждаха порносайтове? Защо Джейсън не изведеше кучето на разходка? Защо приятелят му не си отиваше у дома?

По едно време вратата на къщата се отвори и сестрата на Джейсън излезе с Поухатан на каишка. (Тифани? Не, нещо друго. Тамара!) Как се е прибрала? С автобуса заедно с брат си? Или е била в джипа с майка си? И изобщо какво значение имаше това?

Никакво, доколкото можеше да прецени. Момичето тръгна на разходка с кучето, а момчетата продължиха безконечната си игра. Не се ли предполагаше, че днешните деца са лениви търтеи, които само се излежават пред телевизора? Някой трябваше да светне тези момчета, че изостават от модата.

Когато след малко отново мина покрай къщата, те още бяха навън и времето започваше да работи срещу него. Минаваше пет часът. Хършхорн сигурно вече си беше тръгнал от работа и можеше да се прибере всеки момент. Ами ако пристигнеше, преди момчетата да са свършили играта си? Може би така разбираха, че е време да спрат. Когато татко си дойде, Джейсън се прибира за вечеря, а приятелят му Закари си отива вкъщи.

Келър напусна района — този път без никакви погрешни завои. Вече му хващаше цаката и започваше да добива усещането, че той самият живее там. Реши да остави колата при един търговски център, паркира я пред магазин за намалени обувки и се върна пеша с пистолет в джоба.

На излизане от квартала беше преброил къщите и сега зави по средата на улицата, като се опита да прецени коя къща се пада зад имота на Хършхорн. Стесни избора до две и заложи на тази, в която не светеше. Мина по алеята за коли, заобиколи гаража, застана в задния двор и се огледа, за да се ориентира. Къщата пред него беше едноетажна с прилепен към нея гараж, следователно не беше на Хършхорн, но той знаеше, че неговата не е далеч. Прекоси дворовете — тук нямаха огради, слава на бога — и когато стигна на правилното място, моментално разбра, защото чу тупкането на топката.

Освен голямата врата за коли, която се отваряше с дистанционно, гаражът имаше и странична врата. От улицата не се забелязваше, но Келър знаеше за нея, защото беше видял момчето да излиза оттам с топката. Сега установи, че е разположена в началото на лявата стена и гледа към къщата. Между нея и къщата имаше навес, за да не се мокрят хората, когато вали.

Което днес не беше проблем, защото не валеше. Не че Келър не би се зарадвал на дъжд, който щеше да сложи край на баскетболната игра и да му позволи безпрепятствен достъп до гаража.

Прилепи се до стената и бързо, но предпазливо се придвижи към вратата, като се придържаше към сенките, които му се щеше да са по-плътни. Момчетата дриблираха и стреляха и ту се показваха, ту изчезваха от полезрението му. Щом той ги виждаше, значи и те можеха да го видят.

Но не го видяха. Стигна при вратата и постоя до нея с ръка върху облата дръжка, докато момчетата изтопуркаха до място, където гаражът блокираше видимостта му към тях и съответно тяхната към него. Изчака, докато ги чуе да повишават глас в някакъв спор. Знаеше, че не му се налага да чака дълго. Те спореха точно толкова, колкото и тупкаха с топката, и далеч повече, отколкото скачаха. Несъмнено имаха повече данни за адвокати, отколкото за звезди от НБА. Но споровете не се задълбочаваха дотолкова, че да се скарат и да се разотидат. Най-сетне се разнесоха виковете: „Не го направих! Направи го! Не го направих! Направи го!“, и той бързо отвори вратата и се шмугна вътре.