Жозе Родригеш душ Сантуш - Божият гняв

Показа скицата пред смаяните лица на хората около масата.

— Това ли е всичко? — попита професор Косуърт, донякъде възмутена, донякъде ужасена.

— Предупредих, че създаването на атомна бомба е просто, нали? — отбеляза Ребека, която продължаваше да държи скицата обърната към аудиторията си. — Когато две субкритични маси на високообогатен уран се слеят и преминат критичното ниво от петдесет килограма, резултатът е експлозия. Бомбата над Хирошима се е задействала по този начин. Но още не сме стигнали до най-лошото!

— И по-лошо ли има?

— В крайна сметка терористите може и да не стигнат до това. Достатъчно им е да поставят двадесет и пет килограма високообогатен уран на земята, да се качат на първия стаж и оттам да хвърлят останалите двадесет и пет килограма високообогатен уран върху оставения долу материал. Когато двете субкритични части се ударят една в друга, макар и да не са във взривно устройство, могат да надхвърлят критичното равнище и да започне верижна реакция, която да предизвика ядрена експлозия. — Повдигна рамене. — Детска играчка.

Немецът, който седеше на масата, отново промълви поразен:

— Mein Gott! 64 64 Боже мой (нем.). — Б.р.

Съвещанието приключи половин час по-късно с раздаването на допълнителна литература, която да прегледат по-късно. Томаш прелисти материалите и видя множество схеми и уравнения. Може би щеше да се затрудни да разбере всичко това, което за един инженер бе ясно като бял ден.

— Том! — извика някой.

Португалецът вдигна глава и зърна Франк Белами, застанал до русокосата. И двамата бяха вперили поглед в него.

— Да?

— Елате тук. Искам да ви представя Ребека Скот.

Томаш стана и протегна ръка.

— How do you do? 65 65 Здравейте (англ.). — Б.р. — каза Томаш на своя най-добър британски английски.

Русокосата имаше мека и топла ръка.

— Hi, Tom — отвърна Ребека с американския си акцент. — Мистър Белами доста ми е говорил за вас.

— Надявам се, само добро.

Жената се разсмя.

— Каза ми, че дворецът Палацо Дукале ди Венеца е прекрасно място да се запознаем.

— Така ли? И защо?

Ребека сви рамене и погледна към човека от ЦРУ, препращайки въпроса към него.

— Нима не знаете кой е бил затворен тук? — попита Белами.

— Тук, в този дворец? Нямам ни най-малка представа.

— Вашият италиански колега. — Махна към нещо, стоящо зад голямата картина на Тинторето, която красеше стената. — Бил е в тъмницата и се е опитал да избяга през дупка в тавана.

— Не знам за кого говорите.

— Е, за вашия италиански колега, както вече ви казах. — Белами погледна Ребека с крайчеца на окото. — Казанова.

Тя се засмя, развеселена от пояснението и изражението на смаяния Томаш.

— О, това е една от вашите шеги! — каза неловко историкът, давайки да се разбере, че е схванал подмятането.

Белами не откъсваше погледа си от Ребека.

— Внимавай с този португалец — предупреди я той. — Изглежда безобиден, но е истински хищник по отношение на жените.

— Не му обръщайте внимание — каза Томаш, опитвайки да излезе от неловкото положение. — Отдавна ли работите в NEST ?

Най-добрата тактика беше да смени темата.

— От доста време — потвърди тя. — Съгласувам операциите на Иберийския полуостров.

— О, много добре! Това обяснява защо мистър Белами държеше да ни запознае.

Човекът от ЦРУ използва възможността да се намеси.

— Надявам се сътрудничеството ви да бъде ползотворно!

Историкът му хвърли осъдителен поглед.

— Мистър Белами, както вече ви казах, не съм убеден, че ще работя за NEST …

— Come on 66 66 Хайде (англ.). — Б.р. , Том. Плащаме добре, а и работата не е кой знае каква, ще видите.

— Не знам, не знам. Трябва да си помисля.

— Не ми казвайте, че не желаете да работите с мен… — каза Ребека, като нацупи сърдито устни и запремига често-често.

Португалецът се разсмя.

— По дяволите, използвате всички аргументи!

— Хайде, Том — настоя Белами. — Трябва да решите! Какво смятате да предприемете? Ще се присъедините ли към нас, или не?

Очите на историка колебливо зашариха между Белами и Ребека.

— Заклевате ли се, че това няма да ми отнеме много време?

— Разбира се, че не! Ние искаме от вас качество, а не количество. Както вече ви обясних, разполагаме с един e-mail от „Ал Кайда“, който трябва да дешифрираме, и сме убедени, че само вие можете да го направите.

Наистина, помисли си Том, какво имаше да губи? Щеше да се заеме с консултантска работа и при това добре платена. Какво толкова? Решението беше взето.