Жозе Родригеш душ Сантуш - Божият гняв

Франк Белами махна към току-що пристигналата млада руса жена.

— Да ви представя Ребека Скот, служител на ЦРУ. Сега тя е прехвърлена към NEST и ще присъства на нашето съвещание.

Последва едно хорово hello 61 61 Здравейте (англ.). — Б.р. и good afternoon 62 62 Добър ден (англ.). — Б.р. с поклащания на глави и усмивки. Новопристигналата беше наистина впечатляваща и всички очи се спряха на нея. Русокосата седна до Белами и остави бизнес куфарчето в краката си.

— Специалността на мис Скот — продължи Белами — е свързана с монтажа и демонтажа на ядрени оръжия. Това означава, че ако има криза, тя ще участва в спешния екип, изпратен да неутрализира атомната бомба. Освен това мис Скот има боен опит от Афганистан. — Спря очи на нея. — Докато гледаме това красиво лице, имаме чувството, че стоим пред ангел, нали? Но не забравяйте, скъпи мои, зъбите й са от стомана!

Групата се разсмя, макар никой да не беше убеден, че става дума за шега. Ребека делово изправи гръб и впери поглед в седналите около масата.

— Много благодаря, мистър Белами — обърна се най-напред към него. — За мен е удоволствие да съм с вас тук, в този момент. Като съдя по онова, което дочух при влизането ми в залата, предполагам, че вече сте разгледали възможността терористите да се доберат до готова атомна бомба.

— Точно така — потвърди Белами. — Смятахме да се спрем на други възможни сценарии.

Ребека Скот се съгласи.

— Да, вместо да крадат ядрено оръжие, терористите могат сами да си направят бомба. Всъщност това е най-опасният сценарий. И вероятността да се осъществи, е много голяма.

Хората около масата смръщиха вежди изненадани.

— Възможно ли е това? — попита Томаш, нетърпелив да привлече вниманието на хубавицата. — Все пак става въпрос за атомна бомба…

— Е и?

— Ами… предполагам, че една атомна бомба не се прави от днес за утре.

Ребека вдигна два пръста.

— Достатъчни са два дни — каза тя. — Или по-малко.

— Моля?

— Много е лесно да се направи атомна бомба. Подчертавам — много лесно. Единствената трудност е да се намери ядреноделим материал. Ако терористичната група се снабди с такъв материал и има на разположение компетентен инженер, останалото е детска играчка.

— Сериозно ли говорите?

— Напълно. Повечето хора смятат, че за създаването на атомна бомба е необходим мегапроект със съответните съоръжения и огромни средства, като проекта „Манхатън“ например. Абсолютно погрешно мислене. В интернет има инструкции как да се направи такава бомба, както и в някои специализирани издания, които могат да се намерят във всяка по-голяма библиотека. Остава само да се прочетат.

— Извинете, но едва ли е толкова просто…

— Е, има известни трудности, разбира се — призна тя. — Но в общи линии създаването на атомна бомба наистина е лесноосъществимо. И за да добиете представа, ще се опитам да ви обясня. Има два типа атомни бомби. Едната е от плутоний. Предпочитана е от военните заради възможността да бъде вложено изключително малко количество вещество — това я прави миниатюрна.

— Като руските бизнес куфарчета.

— Точно така. Бомбата от Нагасаки например е била от плутоний. Но подобно устройство поставя ред въпроси. На първо място, самото производство. Плутониевата бомба се задейства от имплозионен заряд, което изисква много сложно и точно инженерно изпълнение. Освен това плутоният е много труден за обработка заради високата си радиоактивност. Достатъчно е да вдишаме съвсем нищожно количество от този елемент, за да умрем.

— А аз си мислех, че производството на ядрено оръжие е детска играчка, както казахте… — отбеляза Томаш.

— Това действително е така — увери го Ребека. — Но нито една терористична група не би се захванала с производството на плутониева бомба заради трудностите, които току-що изредих. Винаги биха предпочели уранова бомба, от типа на използваната над Хирошима. Става въпрос за устройство, при което се използва високообогатен уран, съдържащ над деветдесет процента изотоп U-235. Ако имаме на разположение високообогатен уран с този изотоп, бихме могли да сглобим атомна бомба, където и да било, дори и в гараж.

— Шегувате се… — каза професор Косуърт.

— За съжаление, не. При наличието на високообогатен уран конструирането на устройството наистина е детински просто.

— Да, но боравенето с високообогатен уран изисква специална подготовка — аргументира се Томаш. — Не трябва да забравяме, че все пак работим с радиоактивен материал. Доколкото знам, това не се прави в гараж!