Жозе Родригеш душ Сантуш - Божият гняв

— Достатъчен е гараж — повтори Ребека категорично. — Вижте, какво точно представлява високообогатеният уран? Природният уран се състои от три изотопа: U-234, U-235 и U-238. За военни цели се използва U-235. Проблемът е, че при извличането на урана от рудата съдържанието на този изотоп е по-малко от един процент. В природно състояние уранът е съставен най-вече от изотопа U-238. Необходимо е да се обработи в центрофуги, така че да се отдели U-238 и да се получи по-висока концентрация на изотопа U-235. Разбирате ли?

— В това ли се състои обогатяването?

— Да. Обогатяването е процес на увеличаване на процентното количество на изотоп U-235. И това е единствената сложна част от производството на атомната бомба. Извлеченият от рудата уран се раздробява и накисва в серен окис, в който единствено оцелява чистият уран. Този чист уран се суши и филтрира, докато се превърне в жълта маса, наречена „жълт кейк“. Този прах се подлага на високи температури в газова среда, при което се получават газообразни съединения, които после се прехвърлят в ултразвукови ротационни машини, наречени центрофуги. При въртенето изотопите се отделят поради разликата в тежестта, като най-тежкият, U-238, се изхвърля извън центрофугата, а най-лекият, U-235, се концентрира около оста. Този газ преминава от центрофуга в центрофуга, като при всяка стъпка се извлича все повече U-235. Този процес изисква около хиляда и петстотин работещи центрофуги в продължение на една година, докато се извлече достатъчно количество чист U-235, за да се достигне критичната точка на детонацията. Тогава този газ се превръща в метален прах, наречен уранов окис, и накрая в сив метал, обикновено с формата на яйце. При докосване установяваме, че е студен и сух. Достатъчни са…

— При докосване ли? — попита Томаш. — Нима този уран не е радиоактивен?

— Разбира се, че е радиоактивен — потвърди тя. — Но е слабо токсичен. Високообогатеният уран е толкова токсичен, колкото… колкото, да кажем, е оловото. Ако човек вдиша или погълне частици от този елемент, ще се почувства зле, разбира се, но дотам. Високообогатеният уран е умерено радиоактивен, което означава, че може да се работи с него без ръкавици и дори да се пренесе в най-обикновена раница. При минимална защита дори няма да бъде засечен от детекторите на радиация, разбирате ли?

— Good heavens! 63 63 Боже мой (англ.). — Б.р. — възкликна с ужас професор Косуърт.

— Ето защо терористите проявяват такъв интерес към урановата атомна бомба. Можем, значи, дори да спим с парче от този материал под възглавницата! — Вдигна показалец. — Но внимание: трябва да се спазват някои мерки за сигурност. Високообогатеният уран не може да се съхранява над определено количество, тъй като атомите на U-235 могат спонтанно да започнат да се делят и да отделят неутрони, които при дадена маса с определена големина биха могли да се разпаднат на достатъчен брой атоми, които да предизвикат верижна реакция и в резултат на това — ядрена експлозия. Искам да кажа, че съществува критична стойност на масата на обогатения уран, която не може да се надхвърля. Ако сме се сдобили с такъв материал, трябва да го съхраняваме разделен на малки количества под критичната стойност, разбирате ли?

— В случая с високообогатения уран каква е критичната стойност? — заинтересува се Томаш с безкрайно любопитство.

— Как да разбера дали количеството материал, който притежавам, е под критичната стойност?

— Критичната маса на урана е обратнопропорционална на степента на обогатяването. Най-ниското равнище на обогатяване, необходимо за възникване на ядрена реакция, е двадесет процента. При този случай би било необходимо да се натрупа почти тон уран, за да се предизвика спонтанна ядрена експлозия. В другата крайност на спектъра стои обогатеният до деветдесет процента уран и дори повече. Тогава и съвсем минимални количества биха били достатъчни.

— Колко?

— Петдесет килограма. — Събра ръце, за да покаже обема. — С големина на футболна топка.

— Искате да кажете, че ако събера петдесет килограма обогатен до деветдесет процента уран, бих могъл да предизвикам спонтанна ядрена експлозия?

— Да.

— По дяволите!

— Съвсем просто е! — възкликна Ребека, поклащайки глава. — Ето защо е лесно да се направи една такава бомба. — Взе писалка и започна да нахвърля нещо на лист с формат А4. — Достатъчно е да се направи една тръба… да се поставят двадесет и пет килограма високообогатен уран в единия край, които ще наречем куршум … още двадесет и пет килограма на другия край, които ще наречем цел … поставя се малко гориво зад куршума… изстрелва се куршумът по посока на целта… двете субкритични количества се сблъскват, стават надкритични и… започва ядрена реакция!