Жозе Родригеш душ Сантуш - Божият гняв

— Много добре! Можете да разчитате на мен.

Двамата американци се усмихнаха и си стиснаха ръцете.

— Attaboy! 67 67 Браво! (англ.). — Б.пр. — възкликна Белами. Погледна часовника си за пореден път и каза на Ребека: — Вижте, аз трябва да вървя на друго съвещание. Но след като ще работите заедно, предполагам, че има какво да си кажете…

— Да, мистър Белами — съгласи се тя. — Наистина трябва да поговоря с Том. Но сега ще ви оставя за няколко минути.

Американката се отдалечи и остави двамата мъже да се любуват на прекрасните й женски форми.

— Pin-up 68 68 Кинозвезда, модел (англ.). — Б.пр. , нали? — отбеляза човекът от ЦРУ. — И понеже ви познавам, обзалагам се, че тъкмо тя бе решаващият аргумент, който ви накара да се приобщите към нас.

Без да сваля очи от жената, която се отдалечаваше, Томаш се разсмя.

— Какво ви кара да мислите така?

Ребека излезе от залата и Франк Белами въздъхна. Обърна към португалеца сините си, студено проблясващи очи.

— Вие сте един fucking женкар!

Кабинетът беше малък и тъмен. Лишен от каквато и да било украса, той имаше аскетичен вид като своя обитател. По стените бяха окачени постери с изображения на свещени храмове — от едната страна се виждаше гъстото множество около Кааба в Мека по време на Хаджа, а от другата — изглед към джамията „Ал Акса“ на върха на хълма в Ал Кудз.

Учителят заключи вратата и покани ученика да седне пред него.

— Е, казвай, какво има? — попита той. — Какви са тези въпроси, които те накараха да ме следваш по петите като сянка?

Сега, когато вече беше тук, Ахмед почти се засрами от своята обърканост. Как можеше въобще да има съмнения относно онова, което Аллах беше изрекъл? За миг въпросите се изтриха от паметта му и трябваше да се насили да си спомни разговора, който беше провел седмици преди това с шейх Саад.

— Моллата от моята джамия, учителю, казва, че трябва да извиним и да простим на кафирун , хората на Писанието, както е казано в сура 2, и че християните стоят най-близко до мюсюлманите, както се казва в сура 5.

Момчето млъкна за момент, изчаквайки думите на учителя.

— Ами ти? Ти какво мислиш?

— Вярно е, че Аллах казва това в Свещената книга — призна Ахмед. — Но Аллах казва и други неща. Малко съм объркан.

— Как се казва този молла?

— Шейх Саад.

Учителят Айман взе тефтер и записа името. После го прибра и отново се вгледа в ученика — този път, за да поеме юздите на разговора в свои ръце.

— Кажи ми, момче, къде е изложен ислямският закон?

— В Корана, господин учителю.

— И как постъпваме, когато изпадаме в нова ситуация, която не е предвидена в Корана?

Ученикът се поколеба — никога не се беше замислял за подобна възможност.

— Нима има ситуации, които да не са предвидени в Свещената книга? — смая се той.

— Разбира се, че има. Как би постъпил, за да ги разрешиш?

Очите на Ахмед се замъглиха — нямаше отговор на този въпрос.

— Мислех си, че всичко е казано в Корана, господин учителю.

— Не — отвърна Айман.

Въпросът обърка Ахмед. Словото на Аллах беше записано в Корана. Нима би могло да се намери и на друго място?

— Тогава… тогава къде?

— Да се върнем назад, към времето на Пророка, за да разберем как е възникнал шериатът — подкани го учителят, кимвайки към постера с Кааба в Мека, сякаш фотосът щеше да ги пренесе в онази далечна епоха. — Винаги, когато правоверните са имали някакъв спор и не са знаели каква е божията воля, те са се обръщали към Мохамед, мир нему. Тогава пратеникът на господ получавал откровение от Аллах и давал отговора. Но случвало се Аллах да не изяви волята си. В тези случаи Пророкът сам решавал какъв отговор трябва да се даде. В сура 3, аят 32, Аллах казва: „Подчинете се на Аллах и на Пратеника!“. Същата повеля я има и на други места в Свещения Коран, нали?

— Да, господин учителю. Трябва винаги да се подчиняваме на бог и на Пророка.

— Така се запознаваме със закона на Аллах — чрез Светия Коран. И ако се случи да няма отговор в Светия Коран за някоя ситуация, трябва да попитаме Пророка.

Ахмед остана за миг замислен над онова, което учителят току-що беше казал. Законите са в Корана, а не в думите на Пророка. Когато имаме съмнения, обръщаме се към Мохамед. Размърда се неспокойно.

— Но, господин учителю, Пророкът не е между живите! — мотивира се той, разтваряйки ръце, за да изтъкне очевидното. — Какво правим сега, когато нещо не е достатъчно изяснено в Свещената книга?