Джей Баркер - И пета ще умре

— О, дявол го вземе! Ще ми трият сол на главата заради това! — Върнън Бедард се пльосна на дървения стол зад бюрото си и изпъшка тихо. — По идея трябваше да я нагледам миналата сряда, изненадващо посещение, и така и не смогнах. Направо съм се побъркал от работа.

Надзорникът на Либи Макинли беше върнал обаждането на Пул преди около час и прие среща с него и агент Дийнър във фоайето на Отдела за пробация на възрасти в Кук Каунти, недалеч от управлението на полицията.

Още на слизане от асансьора Бедард веднага забеляза агентите. Пълничък, с дебели ръце и още по-дебели стъкла на очилата, той носеше жълта, закопчана догоре риза и кафяв панталон, който изглеждаше два размера по-малък. Съпроводи посетителите до кабинета си на третия етаж — малък като кутийка, с един прозорец, обърнат към паркинга. Бюрото и кантонерките по протежение на отсрещната стена бяха отрупани с папки.

На плота на бюрото имаше три телбода. Пул непрестанно се зазяпваше в тях, докато домакинът им говореше.

— Много лошо предчувствие имах за тази жена.

— Кога сте я видели за последно? — попита Дийнър.

Бедард се завъртя в стола си, за да порови в поредната купчина папки на перваза зад него.

— Ето досието… — Обърна се отново и отвори папката на Макинли. С палец дръпна надолу график, закачен за вътрешната корица. — Девети януари. Стори ми се кротка и добре се приспособяваше след освобождаването… — прочете той неуверено.

— Струвате ми се разколебан. Оценката не е ли валидна? — попита Пул.

Бедард се облегна в стола и придърпа досието в скута си. С показалец отметна жълтата самозалепваща се бележка в ъгъла.

— Вижте сега. Много затворници първоначално имат проблеми след излизането си. Пет или повече години изглеждат магическото число в тефтера ми. Когато са прекарали над пет години зад решетките, затворническият начин на живот започва да им изглежда по-нормален от живота навън. Според мен заради структурираната рутина — хранене в определен час през деня, разходка в двора под час, гасене на лампите, светването им. Всеки ден, прекаран там, вътре, е юзди в ръцете на някой друг, те стават малко по-зависими от структурата, а късче от свободната им воля просто умира. Което е страхотно, докато са в затвора. Стават по-лесни за управление с времето, но също така и забравят какво е да си само достатъчен. Когато излязат, мнозина са смазани от всичките решения и избори, които им предстоят. Дреболии, които приемаме за даденост, като това къде, кога и какво ще обядваме, могат да се превърнат в огромни, разбиващи проблеми за тях.

Пул се наведе напред и огледа графика в досието на Макинли.

— И какво, значи Либи не е била спокойна и не се е приспособявала добре след освобождаването?

Бедард изпитателно погледна агентите.

— Нищо вярно няма в това. Не се справяше добре.

— Тогава защо сте го написал?

— Аз съм тук да помагам на тези хора да си изградят живот навън. Дати държа за ръката, да ги уча как да се грижат отново за себе си, като междувременно избягват всички онези съблазни и проблеми, които поначало са ги пратили в затвора. Не е лесно — нито за мен, нито за тях… — той положи длан на папката. — Досиетата ми са леснодостъпни за всеки в системата, не само за началниците ми. Някои работодатели — правителствени работни места най-вече, както и курсове за преквалификация, собственици на сгради на правителствената хранилка… силите на реда… — той се намръщи срещу агентите. — Запиша ли грешното нещо в досието, създавам проблем за този човек, сизифов камък, който ще влачи много дълго време. Ако напиша, че Либи Макинли има проблеми с приспособяването навън, докато се усетя, и ще й откажат възможности за подготовка само защото друг бивш затворник изглежда по-подходящ. Могат да й откажат работа. И изведнъж ще се стигне дотам, че тя изобщо да не може да функционира на свобода.

— Това ли подсказва жълтото листче? — попита Пул. — Някакъв вътрешен код, така че да знаете какво всъщност се случва въпреки официалните ви бележки?

Бедард кимна.

— Зеленото ще рече, че всичко е наред, червеното обозначава проблеми. Синьото говори за по-бавно приспособяване.

— Нейното листче е жълто.

— Жълтото ще рече, че тя иска да се върне зад решетките. Виждал съм затворници като нея да извършват престъпления и после да се предават в най-близкия полицейски участък само за да се върнат в килията… — Бедард погледна към снимката на Либи Макинли в досието. — Надявах се да я уредя в дом за постепенна социализация — беше в списъка в очакване на свободно място. Ако това не сработеше, щях да я подтикна да си вземе един или двама съквартиранти. Понякога допълнителният контакт помага.