Джей Баркер - И пета ще умре

Пул се хвана, че пак зяпа трите телбода. Застави се да се обърне отново към надзорника.

— Господин Бедард, ще ви задам един въпрос и искам да обмислите много внимателно отговора си… — той се наведе напред и облегна лакът на бюрото на събеседника си. — По ваше мнение, Либи Макинли е искала да се върне, понеже не се е справяла сама и не е можела да се грижи за себе си или защото се е страхувала от нещо навън и се е чувствала по-сигурна в затвора?

Бедард се намръщи.

— Имате предвид, че може да е била в опасност? Някой да я е преследвал?

— Да.

Надзорникът си пое дълбоко дъх и издиша полека.

— Сложен въпрос. Тя не разговаряше въобще с мен.

Когато се срещнахме за последно, ми се стори стресирана. Наля ми чаша вода от чешмата и забелязах, че ръцете й треперят. Очите й бяха кървясали и подпухнали от липса на сън. Стори ми се отслабнала, беше свалила килограми, вероятно не се хранеше добре. Нищо, което да подскаже, че според нея е в опасност обаче. Според мен щях да забележа. Веднага се набива на очи при бивши престъпници например.

— Претърсвате ли понякога жилищата на поднадзорните си? — поинтересува се агент Дийнър.

— Разбира се, ако има съществена причина.

— Претърсвал ли сте жилището на Либи Макинли?

Надзорникът поклати глава.

— Тя е лежала за сгазен човек. Не заради наркотици или оръжия. Дори в затвора странеше далеч от тези неща. Тестовете за наркотици са задължителни при освобождаване с условно доизлежаване и тя всеки път излизаше чиста. Никога не съм имал причина да претърсвам къщата й. Какво намеквате, момчета? Тя да не се е била забъркала в нещо?

Бедард се размърда в стола.

Пул знаеше какво всъщност го пита събеседникът му. Била ли е забъркана в нещо, което съм могъл да забележа? В какви неприятности съм си докарал?

— Името Кейлин Селки говори ли ви нещо?

— Не.

Дийнър се наведе по-наблизо.

— Сигурен ли сте?

Бедард се обърна наляво, издърпа клавиатурата на компютъра си под няколко листа хартия и записа името.

— Не ми звучи познато. Не е сред поднадзорните ми. Не я виждам и в системата.

Пул се обади:

— Намерихме шофьорска книжка и паспорт в къщата на Либи, и двата на името на Кейлин Селки, но със снимката на Либи Макинли.

— Истински или фалшиви?

— Истински.

— Не е лесно да се извадят.

Пул продължи:

— Истинската Кейлин Селки е умряла на седемгодишна възраст. Била е ударена от кола, докато си карала: колелото. Станало е преди двайсет и четири години.

— Вероятно има акт за раждане и го е използвала да изкара паспорт, след това с тях двата е издала и шофьорската книжка… — размишляваше на глас Бедард. — Ако е успяла да го направи още в затвора, значи е имала помощ. Ако го е постигнала след излизането, пак й е трябвала помощ…

— Какво ви кара да кажете това?

Надзорникът сви рамене.

— Случва се по-често, отколкото си мислите. Както казах и преди, новото начало за тези хора е трудна работа. Някои от тях имат чувството, че ще се справят по-добре с нова самоличност. Преди десетина години един тип, който излежаваше доживотна в Пен Стейт в Охайо, беше спипан да върти конвейер за документи. Избираше затворници, които скоро ще излизат, пробутваше им философията за новото начало, а после — и пакетна сделка в притурка. Затворникът уреждаше чрез някой отвън плащането на името на братовчед му и съответният братовчед осигуряваше документ за самоличност, който да чака излизането на пандизчията. Това не може да се свърши отвътре, трябва да се проведат прекалено много телефонни разговори и писма за писане. Трябва физически адрес за получаването на документите. Не ги пращат в затвора на посочения от теб номер на затворник.

— Предполагам, че не.

Бедард се почеса по врата и погледна пръста си.

— Тази схема в Охайо… Смяташе се, че вадят близо двеста хиляди годишно от издаването на документи. Не бих се изненадал ни най-малко, ако някой го прави и в Стейтсвил, където е пребивавала Либи. Вероятно имат хора във всички затвори. Може би и по повече от един. С подобряването на технологиите бизнесът се специализира все повече и става по-доходен.

— В същото чекмедже намерихме и 45-калибров пистолет — додаде Дийнър.

Бедард въздъхна.

— Могла е да го вземе от същия човек. Продават всичко накуп — документи, оръжия, планове за пътуване… Кихнеш ли достатъчно пари, можеш да си купиш всичко, което поискаш, предполагам.

Пул се обади:

— А тя имаше ли пари?

Бедард отново прерови папката.