Джей Баркер - И пета ще умре

— Докато е скривал Ела Рейнолдс във водата.

Клозовски кимна.

Включването явно е било пасивно, понеже е на равни интервали, а не през случайни периоди. Това ни подсказва, че извършителят вероятно си е оставил лаптопа в пикапа, който видяхме на онзи запис, но всъщност не използва компютъра. Трафикът, който открих, е най-вероятно автоматични задачи като имейла, просто машината си работи на заден фон. По едно включване на минута. Ако той го беше използвал да търси в мрежата, щяхме да видим повече случайни включвания.

— Защо би си свързал уай-фая, без да го ползва?

— Не мисля, че се е свързал нарочно възрази Клоз. — По-скоро преди време е свързал лаптопа е обществената мрежа и не е изтрил връзката. Като оставя записа в системата, компютърът му автоматично се включва навсякъде, където е в обхвата на същата мрежа, както моят направи в Старбъкс. Така си спестява време. В този случай — навсякъде, където е в обхвата на градската мрежа.

— Значи се връщаме на първоначалния ми въпрос — можеш ли да го проследиш?

— Връщаме се и към първоначалния ми отговор. Един айпи адрес е донякъде като телефонна линия, инсталирана в къщата ти. Номерът е винаги един и същ и винаги включен, така че може да бъде проследен до някакво статично местоположение. МАС адресът е специфичен за устройството, в този случай лаптоп. Този лаптоп може да бъде включван и изключван и свързан с милион различни мрежи. Може да се мести от една в друга или да изчезне от полезрението за неопределен период от време. Което ще рече, че не може да се проследи, но можем да бдим за появата му.

— Как?

— Когато се е създавала градската мрежа за безплатен обществен уай-фай, в нея е вградена задна вратичка за силите на реда. Мога да напиша една програмка на компютъра и да я пусна там. Ако лаптопът на извършителя ни се свърже с обществената система, ще бъдем уведомени. В този случай ще можем да стесним местоположението му до конкретния хъб, към който е свързан. Ще получим обаче много по-едромащабна мрежа от тази, която би ни дал един айпи адрес — кулите са с обхват около половин километър.

— Кръг с радиус от половин километър в градски условия е все едно няколко съседни държави — отбеляза Наш.

— Но ще знаем къде в града се намира. Все е някакво начало. Може да извадим късмет и да засечем местоположението и чрез друг фактор.

Ден трети, 10:42 ч.

Сара Уернър последва Портър в коридора навън. Пазачът затвори вратата зад тях и заключи Джейн Доу в стаята за консултации.

Адвокатката сърдито се обърна към Портър:

— Какво беше онова, което й даде?

— Дневник, който Бишъп ни остави с цел да бъде намерен на местопрестъплението преди няколко месеца. Вътре са описани конкретни събития от детството му. Ако тя наистина е майка му, ще разпознае тези събития.

Сара се намръщи.

— Казваш, ще разпознае и събития, но аз чувам ще съпостави и престъпленията. Каза ми, че ако ти позволя да я видиш, няма да правиш нищо, което може да доведе до допълнителни обвинения.

— В най-добрия случай информацията в тази тетрадка е маловажна.

— Как си го прекарал изобщо покрай охраната?

— Затъкнат в ластика на гащетата ми.

Уернър присви очи.

— Само Да имаш предвид, че като неин адвокат можех да й го дам аз. Нямаше нужда да се вкарва контрабанда…

— Хубаво е да го знам. Не обичам да нося книжа в гащите си.

— … и като неин адвокат ще съм благодарна да ме предупредиш, преди да споделиш и нещо друго с клиентката ми.

— Ще го имам предвид. Колко време ще я оставят там вътре?

— Докато угасят лампите, ако им кажа да направят така — отвърна Уернър. — Защо?

— Можем ли да я наблюдаваме?

Адвокатката се втренчи в детектива. Портър знаеше, че е разстроена. И имаше пълното право. Но не мислеше, че е чак толкова разтревожена. Ставаше дума по-скоро за йерархията в групата и нуждата да го сложи на мястото му.

Портър й отвърна с най-добрата си каменна физиономия.

Тя цъкна с език, сякаш е премислила нещата, сетне поклати глава и се извърна към вратата от лявата им страна.

— Ела.

Малката стая за наблюдение представляваше на практика тясно коридорче. Ако се съди по вратите, сходни помещения имаше разположени до всяка от стаите за консултации. На стената отляво се намираше голямо еднопосочно огледало, което гледаше към съседната стая. Имаше също и малко бюро с компютърен монитор. На него разположената в ъгъла камера показваше отблизо Джейн Доу, седнала на масата.