Джей Баркер - И пета ще умре

Наш не беше сигурен дали има смисъл. Когато Клозовски се включи в уай-фая при дома на Рейнолдс, откриха, че логовете на рутера са били изтрити. След изпращането на некролозите извършителят беше изчистил всички записи.

— По дяволите — Наш изкара колата на улицата, подмина бусовете и паркира пред първия.

Клоз се засмя.

— Какво му е смешното?

— Кръстили са си мрежата „Разузнавателна точка на ФБР“. Всеки, който прихваща местните сигнали, ще си помисли, че ФБР е спряло някъде наблизо.

— Това май не плаши особено медиите.

— Повечето хора използват фамилията си или името на улицата, което е малко тъпо. Защо да казваш на лошите момчета кой уай-фай на кого принадлежи? Все едно да си пишеш адреса на ключодържателя…

Наш огледа новинарския бус, паркиран зад тях. Задната врата се отвори в момента на спирането им.

— Имаме около трийсет секунди, преди акулите да ни връхлетят.

— Това ще се окаже проблем.

— Защо?

— Разполагам с марката и модел на рутера им, но, изглежда, са променили паролата, когато са сменили името на мрежата. Пуснал съм атака „груба сила“ 8 8 В криптоанализа методът „груба сила“ представлява последователно изпробване на всички възможности за ключ към даден шифър. — Бел. прев. за паролата — обясни Клоз.

— Колко ще трае?

— Минута, може би две.

Операторът слезе от буса и издърпа качулката на якето над главата си, за да се прикрие от снега. Бръкна вътре за камерата си и я намести на рамо.

Наш погледна към къщата.

Всички щори бяха спуснати. Не се виждаше дали вътре има хора. От новинарския бус слезе жена, облечена в тънко палто, което правеше комплимент на фигурата й, но надали я защитаваше особено от студа.

Лизет Лаудън от Канал 7.

Тя каза нещо на оператора и се обърна към колата на Наш, стискаше в една ръка микрофона, а е другата си оправяше прическата.

И покрай втория бус настъпи раздвижване. Наш не позна репортера, който тръгна към колата му, но след него изскочи и го последва и оператор.

— Проклятие.

Клоз не отлепваше очи от екрана.

На прозореца се почука.

Лизет Лаудън.

Тя направи универсалния жест да свали стъклото. Наш й помаха.

— Сега е подходящият момент да свършваш.

— Почти успях.

Вторият репортер мина покрай нея, излая заповед на своя оператор и посочи пространството пред колата на Наш, точно на пътя им. Операторът разгъна триножник и тръгна натам.

— По дяволите, не — изръмжа детективът. Даде шевролета на скорост и потегли рязко. Операторът отскочи, а бронята за малко да закачи триножника.

— Вътре съм — заяви Клоз. — Внимавай, не излизай от обхвата.

Наш даде на заден и спря на един пръст разстояние от новинарите. Когато снимачният екип отново тръгна към предницата на шевито, пак превключи на първа и засили колата напред. Този път удари триножника, а операторът се подхлъзна на леда и падна в снега с камерата до себе си.

Ново почукване по стъклото.

Лаудън им крещеше.

Наш се усмихна и й помаха отново. Червената светлинка на камерата зад нея светна.

— Сега ще е идеалният момент да приключим — каза детективът, ухилен през стиснати зъби.

— Изтеглих го — обяви Клоз. — Давай!

Наш натисна газта. Шевито се залюля и забуксува, докато задните колела се въртяха в опит да намерят опора. Във всички посоки се разлетя сняг и обсипа репортерите и оборудването им. Колата изкашля в лицата им облак бял дим и се изстреля напред.

Ден трети, 10:36 ч.

Сара Уернър паркира беемвето си на някакъв служебен паркинг отстрани и Портър я последва към малък страничен вход на около петдесетина метра от опашката пред главния център за посетители. Двама пазачи претърсиха тънкото кожено куфарче на адвокатката и обходиха и двама им с ръчен металотърсач. Помолиха Портър да си покаже шофьорската книжка, след това да си свали колана и връзките на обувките. Книжката му върнаха, другите предмети сложиха в шкафче зад охраната. Връчиха му ключ с номериран етикет. Уернър не носеше колан, а на излизане от кантората беше сменила обувките с токчета си е такива с плоски подметки. Снимаха ги и отпечатаха снимките им на големи червени пропуски с думата ПОСЕТИТЕЛ, написана най-отгоре.

Надзирател жена ги чакаше от другата страна, повикана автоматично, след като Уернър каза, че са тук, за да се срещнат с Джейн Доу № 2138. Кимна и на двама им.

— Насам, ако обичате.

Силно бръмчене отекна откъм тежката метална врата и те пристъпиха в застоялия въздух, който Портър помнеше от предишния път.