Джей Баркер - И пета ще умре

Портър се сети за Емъри Конърс и всички други, умрели в ръцете на Бишъп. Тази жена беше отгледала убиеца като малък — беше го оформила такъв, какъвто е станал впоследствие.

В него се надигна вълна от гняв. Наведе се напред.

— Кали Тремъл, на двайсет. Ели Бортън, на двайсет и три. Миси Люмакс, на осемнайсет. Сюзън Деворо, на двайсет и шест… — той ги отброяваше на пръсти, една по една, бавно и премерено. — Алисън Крамър, на деветнайсет. Джоуди Блумингтън, двайсет и две годишна. Гюнтер Хърбърт, Артър Талбът, Харнъл Кембъл. Всички са мъртви. Плюс опит за убийство на Емъри Конърс. По вина на сина ти. Твоето дете. И кои други още? Колко са общо?

Портър нарочно изключи Барбара Макинли от списъка, следеше внимателно изражението на събеседничката си, докато прескачаше името. Жената обаче не издаде нищо. Все едно й рецитираше списък с покупки.

Джейн Доу № 2138, майката на Бишъп, тази зла жена, се облегна в стола си, почука с пръсти по масата и отново ги сплете.

Портър имаше желанието да я удуши.

Изправи се, извади дневника на Бишъп от джоба си и захвърли тефтерчето на масата пред ръцете й.

— Знам точно коя си — увери я той. — И каква си, също знам!

Той прекоси малката стая и удари два пъти по вратата, а погледът на жената изгаряше гърба му.

Ден трети, 10:40 ч.

Наш натисна копчето за завършване на разговора и пусна телефона в джоба си.

— Обаждам се на Сам, но ме прехвърля направо гласова поща, без позвънявания преди това.

Клозовски не вдигна глава. Остана, втренчил поглед в средния си монитор, 27-инчов, заобиколен от четири 22-инчови екрана.

Наш имаше чувството, че само от седене тук ще хване тен. Макар Клоз да си държеше лаптоп в колата, настояваше че може да анализира данните по-бързо от бюрото си в управлението.

— Сам каза, че не бива да му звъним — заяви компютърджията отсъстващо, докато преглеждаше текста. — На каквото си е постлал, на такова ще легне.

Наш извади отново телефона от джоба си и набра домашния номер на Портър.

Не му е присъщо да замлъква така — Четири позвънявания, после се включи телефонен секретар. Той затвори. Може би трябва да наминем през тях.

Мисля, че открих нещо — Клоз се взираше в екрана.

Детективът се наведе към него, като внимателно избегна сувенирите на Батман и опаковките от десертни блокчета, разхвърляни безредно по бюрото на колегата му. На екрана изобилстваха редове с двойки букви и цифри, разделени в колонки.

— Какво точно гледам?

— Виждаш ли това тук? — посочи поредица дати Клозовски. — Забележи как започват от девети февруари.

— Аха?

— Е, данните би трябвало да ни връщат много по-далеч назад. Месеци, може би години. Те се записват в този файл, докато той свърши, и чак тогава старите се изтриват, за да отворят място за нови. Но е факт, че мястото никога не свършва.

— Щом началото е от 9 февруари, значи, нашият извършител е изтрил файла като в дома на Рейнолдс, нали? И пак не разполагаме с нищо?

Клоз посочи екрана с химикалката си.

— Напротив, имаме. Виждаш ли това, първото?

Посочи по-конкретно реда, на който пишеше: 02-09-2015 21:18:23 a8:66:7f:04:0c:63

— Първата част е датата, втората — часът, а този последен ред е МАС адресът 9 9 МАС адрес — Media Access Control адрес или накратко МАС адрес е уникален идентификатор. В компютърните мрежи МАС адресът е толкова важен, колкото и IP адресът. — Бел. ред. . Прерових целия файл и този конкретен МАС адрес се появява само веднъж — точно тук, при най-първия запис — обясни Клоз.

— Какво ще рече това?

— Мисля, че нашият извършител е изтрил данните от рутера и се е разкачил, но не и преди новият лог да регистрира за секунда присъствието му. Проверил съм всички други МАС адреси, изброени в този четиридесет и осем часов период. Всеки един е свързан е устройство в къщата, но не и този.

— Можеш ли да го проследиш?

Клоз поклати глава.

— Не става така. Този идентификатор е уникален за компютъра. МАС адресите са вградени в хардуера, така че никой не може да промени или модифицира стринга, но не могат да се проследяват през множество мрежи, за да се открие настоящото местоположение. Във всеки случай не е като айпи адрес.

Наш въздъхна.

— И това с какво ни помага тогава?

— Все пак е нещо като пръстов отпечатък — обясни Клоз. — Пуснах този уникален МАС адрес през данните, които извадихме от Старбъкс, и открих запис в лога им. Извършителят е бил свързан с мрежата за общо трийсет и три минути със същия компютър… — Клоз се облегна в стола си. — Чикаго има доста обширна безплатна уай-фай мрежа. Разполагаме с кули в парковете, библиотеките, влаковете — навсякъде са. На дванайсети февруари същият МАС адрес е бил свързан с обществената мрежа в Джаксън Парк за почти час и половина сутринта…