Джей Баркер - И пета ще умре

В околните къщи светнаха лампи, но на номер 317 прозорците останаха безжизнени.

Искаш да надзърнеш — прошепна гласче дълбоко в ума на Пул. — Само хвърляш едно око и се махаш оттук. Няма вреда, няма нечестна игра, никой дори няма да узнае…

Пул копнееше да надзърне. Искаше да говори с жената. Портър беше прав. Имаше нещо странно в смъртта на сестра й. Гризеше го и агентът знаеше, че ако не действа сега, ще прекара следващите две седмици в размисъл как да го провери. Единственият начин да се освободи от притеснението беше да иде до онази къща, да позвъни на звънеца и да размени няколко думи с госпожа Макинли.

След като приключи разговора с Портър, той пусна подробно търсене за Франклин Кърби, жертвата на Маккинли. Не откри нищо. Човекът бе идентифициран по шофьорската книжка в джоба си. Имаше нейна снимка в досието на Макинли, но не и следа от собственика й в базата данни. Номерът на книжката принадлежеше на жена на име Леели Кармайкъл — четирийсет и шест годишна, от Удлоун — а не на Франклин Кърби. Либи Макинли беше ударила и убила човек с фалшива самоличност, макар че Портър все пак позна името му.

Пул излезе от черокито на студения вечерен вятър, затвори вратата на колата и пресече улицата към 317. Не бяха почистени нито тротоарът, нито настланата с плочки пътека, която водеше към вратата. Предната веранда също тънеше под поне десетина сантиметра сняг. Агентът натисна звънеца с пръста си в ръкавица, чу двойните трели вътре и зачака.

Нищо.

Пак позвъни и погледна към алеята.

Обърна се към вратата.

Отвътре не се чуваше нито звук.

Не светеха лампи.

Либи Макинли може да го беше видяла и да беше угасила. Нямаше да е първата под гаранция, която се крие от ченге на прага си. В досието й нямаше информация за настояща заетост. Вероятно имаше малко причини да излиза от къщи. По дяволите, та дори самият Пул не би излязъл в това време, ако нямаше причини.

Пак почука, три резки удара.

— Госпожо Макинли? Специален агент Франк Пул. Знам, че сте вътре. Отворете вратата.

Нямаше представа дали наистина издирваното лице е вътре, но преструвката обикновено вършеше работа.

Пул духна в ръцете си в ръкавици. Имаше чувството, че стои във вана с леденостудена вода. Дъхът му излетя във въздуха и се разтвори.

Той слезе от верандата и прекрачи ниския плет, после притисна лице към големия прозорец. Стъклото беше студено и покрито със скреж. Не се виждаше какво има вътре.

Ако отоплението беше включено, щеше да го усетиш по стъклото, нали? Кой не си пуска отоплението в подобно време?

Той отстъпи и тръгна да обикаля къщата в опит да надзърне във всеки прозорец, покрай който мине. Ако някой от съседите го видеше, щеше да извика 911 начаса. Покрай къщата Пул за малко да се препъне в ръждив велосипед — стар червен „Шуейн“, потънал под дебела пряспа. Имаше също останки от растения в саксии, отдавна мъртви, както и тук-там по някоя роза, увита и забравена през зимата.

Отзад откри дървена тераса. Черно барбекю беше килнато на една страна и оставено така, със струпани около него шезлонги, без ред. Пул се качи на терасата, а дъските заскърцаха под краката му и запукаха шумно.

Може да е гнила. Може да пропаднеш.

Той внимателно си проправи път до задната врата.

Мрежата беше разрязана.

Един разрез, прав, дълъг десетина сантиметра, достатъчно човек да пъхне ръка през вратата.

Достатъчно да отключи комарника и да се заеме с резето с подходящия комплект шперцове.

Пул опита дръжката. Беше отключено.

Бръкна в палтото си, разкопча и извади своя глок, отпусна го ниско покрай бедрото си, насочен към земята. Към дулото беше прикрепено малко фенерче. Той го щракна с показалец.

Бутна леко вратата. Тя се запъна, замръзнала в рамката. Второ бутване, с малко повече сила. Когато най-сетне се отвори, стори го с шумно изпукване.

Миризмата го блъсна първа — сладката, болестотворна миризма на нещо гнило и развалено. Лъхна навън й го предупреди да се качва в колата и да се маха оттук.

— Госпожо Макинли? Специален агент франк Пул. Влизам в къщата!

Дървената врата водеше в кухнята. Пул я бутна с върха на обувката си, докато завърташе дулото да освети цялото помещение. В мивката имаше купчини чинии, плотът също беше покрит с тях. Виждаха се и кутии от пица и китайска храна за вкъщи, празни шишета от безалкохолно и вода.

Отоплението беше изключено.

При приближаването си към мивката агентът осъзна, че чиниите са замръзнали в леден блок. Всичко бе покрито с тънък пласт скреж.