Джей Баркер - И пета ще умре

Клеър се ококори.

— Когато излезеш на пробно кръгче, те ти правят копие на шофьорската книжка с цялата лична информация. Ще разполага с нея, преди да си тръгнат.

Наш поклати глава.

— И двете не са имали още книжки, не забравяй.

— Може да е трябвало да попълнят някаква бланка.

— Може.

— Струва си да се провери, определено.

— Така е.

Айзли влезе през двукрилата врата, бършеше ръце в хартиена салфетка. Наклони глава към залата за аутопсии.

— Елате с мен.

Клеър се изправи и го последва обратно вътре, Наш вървеше след нея. Тя пъхна дъвка в устата си и предложи и на колегата си. Наш поклати глава.

— Мисля, че взех да свиквам с миризмата.

— На тази служба денят, когато свикнеш с миризмата, ще е времето за пенсионирането ти — каза му Айзли.

Голото тяло на Лили Дейвис бе положено на масата, гърдите й — още отворени с голям У-образен разрез, който започваше при раменете и свършваше над слабинната кост. Когато я видя, Наш пребледня и протегна ръка към Клеър.

— Вече съм готов за онази дъвка!

Колежката му се засмя и му я подаде. Наведе се над трупа. Изражението на Лили изглеждаше така умиротворено!

Айзли наклони голямата лампа над масата и фокусира лъча върху отворената гръдна кухина.

— При друг случай щях да я затворя, но исках да видите това… — той бръкна вътре и посочи под ребрата й. — Виждате ли тези белези на дробовете?

Клеър проследи пръста му до тъмните ивици по бялата повърхност. Имаше десетки, и на двата дроба.

— Какво представляват?

— Когато дробовете са пълни с течност и напъват срещу налягането, понякога се получава насиняване — обясни Айзли.

— Значи се е удавила? Като Ела? — попита Наш. Айзли кимна.

— В солена вода, също като нея.

Клеър се наведе още по-ниско.

— Мислех, че труповете не се насиняват, след като сърцето спре да бие. Ако е умряла от удавяне, трябва ли да има следи?

— В случай на удавяне е нормално да се намери насиняване по дробовете както настъпило преди, така и след смъртта — увери я Айзли.

— Тогава защо ни го показваш?

Съдебният лекар се наведе отново и плъзна пръсти по дробовете на момичето.

— Виждате ли, че някои от белезите са по-тъмни от други, например тези тук?

Клеър кимна.

— Това е показател за многобройни травми. Някои са по-стари от други.

— Искаш да кажеш, че се е давила повече от веднъж? — попита Наш.

— По видяното тук съдя, че момичето се е удавяло шест, може би седем пъти в течение на двайсет и четири часа.

Клеър се намръщи.

— Как изобщо е възможно това?

— Според мен извършителят ви я е давил, а после я е съживявал — обясни съдебният лекар. — Ако погледнете, внимателно ребрата, ще видите микрофрактури. Според мен й е правил изкуствено дишане. Открих също множество токови изгаряния от електрошок, така че или го е използвал да я укротява, или да я съживява.

— Щеше ли да свърши работа?

Айзли поклати глава.

— Не, електричеството ще се разнесе по кожата й. Ще трябва да е насочено точно към сърцето. Може би ако сложи метална плоскост под нея, когато й пуска ток, но съм скептичен дали дори това ще проработи. Изкуственото дишане обаче… с него би могъл да я върне обратно.

— Много пъти — повтори Клеър.

— Шест или седем, може и повече.

— Мили боже.

Наш сведе глава и се почеса по веждата.

— Значи я е давил многократно, докато накрая не е успял да я съживи.

— И моето заключение би било такова — каза Айзли.

Клеър се отдръпна от масата.

— Защо… защо някой… — промърмори тя по-скоро на себе си, а не като въпрос.

Съдебният лекар се намръщи.

— Боя се, че има и друго.

Клеър го проследи да прекосява стаята и да дърпа чаршафа, покрил тялото на маса до стената.

Ела Рейнолдс.

— Прегледах отново 14982Ф и открих същите следи. Силното охлаждане и размразяването на тялото са увредили клетките, поради което и състоянието не е така забележимо. Но все пак трябваше да обърна внимание. Нямам извинение — изплъзнало ми се е. Бях се съсредоточил основно върху самото удавяне и опитите ми да намаля щетите от състоянието, в което беше намерено тялото.

— Ела — тихичко каза Наш. — Казва се Ела.

Айзли вдигна лявата си ръка.

— Ами да. Ела. Разбира се.

— И нея ли е давил и съживявал? — попита Наш.

Съдебният лекар кимна мрачно.

— В нейния случай, изглежда, се е случило в значително по-дълъг период от време. Понякога е имало дни между събитията, докато при 149… при Лили между всяко е имало само по около час. Забелязва се явно ескалиране в поведението на извършителя ви. Ако на Лили й е било оставено повече време да се възстанови, може би е щяла да оцелее. За нещастие, човешкото тяло не може да се мъчи до безкрайност. Не е имала шанс.