Джей Баркер - И пета ще умре

— Ами бащата на Ела? — попита Клеър. — При него какво открихте?

Айзли нежно върна на място белия чаршаф върху тялото на Ела, след това пресече стаята, за да стигне до металните чекмеджета, вградени в стената. Извади едно и даде знак на детективите да се приближат.

— Опитвах се да се обадя на Портър, но попадам само на гласова поща.

— Наложи се Сам да остави случая за известно време — обясни Наш.

— Всичко наред ли е?

— Просто личен проблем.

Айзли явно се поколеба дали да рови по-надълбоко, след това си промени намерението. Трупът на Флойд Рейнолдс беше прибран в дебел черен чувал за трупове. Той дръпна ципа от главата до средата на тялото, след това разтвори найлона, за да могат да надзърнат вътре. Кожата беше много бяла, като изключим дебелия разрез в лилаво и черно на шията му. Беше най-дълбок в средата, над адамовата ябълка, и изтъняваше и изсветляваше по диаметъра на шията, свършваше приблизително около ушите.

Айзли проследи разреза с пръст, висящ на няколко сантиметра от повърхността.

— Това е от много тънка жица, струна за пиано или електрическа китара най-вероятно. Продават тънка тел в повечето железарски магазини, но според мен, изглежда, е била по-тънка от тази, която ще намерите там. Както казах, напомня струна на музикален инструмент. Портър спомена, че е намерил отпечатък на облегалката на седалката на колата. Това съвпада с видяното от мен тук. Извършителят е увил струната около шията на човека и я е дръпнал с невероятна сила. Тъй като тилът е бил облегнат на възглавницата за глава, извършителят е имал страхотна опора. Ако погледнете внимателно в средата тук, ще видите, че струната е прерязала всичко до гръкляна. Травмата отслабва встрани, но съответства на удушване изотзад.

— Значи определено е причина за смъртта? — попита Наш. Айзли кимна.

— В това съм сигурен. Не открих нищо друго.

Мобилният на Клеър завибрира. Тя го дръпна от колана си и прочете съобщението.

— Рандал Дейвис току-що е получил инсулт.

Ден втори, 18:51 ч.

Клеър и Наш се бореха с последните остатъци от трафика в час пик и спряха пред спешното отделение на болница „Джон X. Строджър Джуниър“ около трийсет минути по-късно. Завариха Софи Родригес в ъгъла на чакалнята, заедно с Грейс Дейвис, майката на Лили.

Софи ги забеляза още при влизането им през автоматичната стъклена врата и побърза да отиде да ги посрещне.

— Бяхме в кухнята им. Съобщих им новината за Лили и те я приеха толкова добре, колкото можеше да се очаква. Той прегръщаше жена си, после изведнъж омекна. Тя се опита да го удържи, но той е едър човек. Падна на пода и получи гърчове. Обадих се на 911 незабавно и линейката пристигна за четири минути. Гърчовете бяха спрели към този момент, но дишането му беше затруднено и сърцебиенето — силно забавено. Трудно ми беше да напипам пулса, но когато успях, записах само четирийсет удара в минута.

— Той има ли история на сърдечни заболявания? — попита Клеър.

Софи поклати глава.

— Нищо, поне според съпругата. Ежедневно е тренирал. Независимо от случващото се междувременно, подготвяше се за тичане, когато пристигнах у тях, и каза, че му помагало да си прочисти мислите.

— Дъщеря му е изчезнала, а той отива да потича? — уточни Наш.

— Хората преодоляват трудностите по странни начини — Софи погледна през рамо към Грейс Дейвис. — Тя е изгубила дъщеря си, а сега съпругът й е в спешното. Не си представям през какво преминава.

През двойната врата в дъното на спешното се подаде лекар, огледа тълпата и тръгна към Грейс Дейвис. Клеър, Наш и Софи изтичаха натам.

— Много съжалявам, Грейс — каза докторът. — Надали има по-ужасен момент да ти се случи подобно нещо…

— Познавате ли се? — попита Клеър.

Докторът присви очи.

— А вие сте?

— Аз съм детектив Клеър Нортън, това е детектив Наш, а това — Софи Родригес от „Издирвани деца“.

Враждебността на лекаря изчезна.

— Помагате да открият Лили… — кимна той. — Тя е толкова мило момиче. Познавам я, откакто се е родила. Кой би й причинил подобно нещо?

Грейс пребледня и зачервените й, подпухнали очи отново се напълниха със сълзи. Софи я прегърна през раменете.

Клеър обясни на доктора, че са открили Лили. Той не откъсна поглед от Грейс Дейвис през цялото време. Когато разказът свърши, си пое дълбоко дъх.

— Това е ужасно! — отиде до Грейс и я прегърна, като зашепна в ухото й.

— Откъде познавате семейство Дейвис? — попита Клеър.