Джей Баркер - И пета ще умре

Огледа пак стаята, след това отиде до коженото си кресло, любимото. Вдигна основата му и го обърна настрана. Силният удар при падането му върху паркета отекна в инак тихия апартамент.

Портър пъхна пръсти под плата от долната му страна и дръпна. Откъсна го, понеже той се крепеше само на велкро.

Дневникът на Бишъп беше залепен с тиксо за дървената рамка под плата. Така и не го записа в уликите. Сега освободи малката книжка, махна тиксото и пъхна черно-бялото тефтерче в джоба си при парите. Върна се до масата, взе снимката от Бишъп, вече не я държеше с ръкавица, и прибра и нея.

Извади мобилния си, изключи го и го остави на масичката.

На вратата погледна за последно апартамента си и падналата снимка на Хедър, взе си куфара и излезе. Заключи вратата.

Ден втори, 18:23 ч.

Клеър връчи на Наш чаша с кафе и се настани в стола до него.

— Този тип е като призрак. В онази галерия можеше да се чуе игла да падне и той все пак е успял да отвори с шперц ключалките на задната врата — те са две, забележи! — да влезе в склада и да нагласи тялото на Лили, при това без да вдигне достатъчно шум да привлече вниманието на управителката, която е била на няма и три-четири метра от него, на един коридор разстояние.

Наш отпи от кафето и сбърчи нос.

— Това е ужасно.

— Може и да е преседяло в каничката. Имаше кафява ивица от изпаряването…

Наш огледа чашата си, сви рамене и отпи още една глътка.

Айзли се беше съгласил да изпълни спешна аутопсия на Лили Дейвис, чакаха в кабинета му в Института по съдебна медицина вече повече от час. Като изключим трупа на Лили, в галерията не откриха никакви улики. Нямаше нито един отпечатък или следа от обувка. Извършителят най-вероятно беше изтрил всичко на излизане. Оставил им беше само момичето.

Айзли нареди да я донесат направо тук, за да се захване за работа.

Клеър и Наш се съгласиха да почакат за резултатите, докато Клозовски се види с Ай Ти екипа си. Софи Родригес се упъти право към дома на семейството. Не искаха родителите на момичето да научат новината от телевизията, както беше станало с Рейнолдс.

— Значи Ела Рейнолдс е разглеждала коли? — попита Клеър.

Наш й каза какво са открили в историята на браузъра на момичето в Старбъкс. Отпи нова глътка и се насили да я преглътне.

— „Каре Ар Ъс“ на Пуласки Роуд. От около две седмици е преглеждала предложенията им почти всеки ден. След това явно е открила нещо, което й е харесало — мазда 2, спортна, модел от 2012 г., за 7495 долара, яркозелена, с платнена тапицерия, 1,5-литров двигател, автоматична скоростна кутия, на сто и петдесет хиляди километра.

— Доста са.

— Аха — усмихна се невесело Наш. — И на мен това ми беше първата мисъл.

— Каза, че търсенията й са били шифровани, а? Защо би искала да крие такова нещо от родителите си? — попита Клеър.

Наш сви рамене.

— Може да не са искали да й купуват кола за момента. Била е само на петнайсет. Сигурно са смятали, че е още малка.

— Странно ми се струва да си търсиш кола, ако още не си на възраст да шофираш.

— О, та аз бях готов да си купя кола още на осемгодишна възраст — възрази Наш.

— На петнайсет момичетата обикновено се интересуват от момчета с мотори, не купуват собствени коли.

— Не всички момичета.

— Предполагам, че не.

— Двамата с Клоз планирахме да се упътим натам, но ти се обади за Лили — допълни Наш. — Ще идем там, след като приключим тук.

Клеър си спомни нещо, споменато от Гейбриъл Дийгън.

— Знаеш ли, най-добрата приятелка на Лили Дейвис — Гейби — ни каза, че Лили също си търсела кола. През последните седмици са си разменяли само снимки на коли, опитвали се да установят какво иска. Баща й обещал да й купи за завършването.

Проследи как Наш отпива от кафето си отново и обмисля казаното.

— Дали има вероятност да е посещавала този търговец? Може това да е връзката ни.

— Извършителят да: е търговец на коли втора ръка?

Наш се изправи и бавно обиколи кабинета.

— Би имал лесен достъп. Помисли си само как се случва този процес. Някой като Ела или Лили открива кола, която харесва, отива до паркинга и там се среща с нашия извършител. Той не ги плаши, те отиват при него, вместо да е обратното. Показва им колата, която са дошли да видят, или пък други на паркинга. Прекарват си чудесно заедно. Кога за последно си си тръгвала от паркинг за втора ръка коли за по-малко от час? Направо се омайват. Обикалят наоколо с търговеца, опознават се, може да излязат на няколко пробни отсечки. Всичко това е обезоръжаващо. Момичета като Лили и Ела вероятно са нащрек, ако някой ги приближи на улицата, но при подобен сценарий? По дяволите, та те ще се мъчат да се харесат на извършителя, за да каже добра дума за тях за условията по заема…