Джей Баркер - И пета ще умре

— Той е социопат — заяви Пул. — В този момент наистина е бил Пол Уотсън. Хората като него, когато не играят някаква роля, са като празни платна, празни съдове. Могат да пуснат в това пространство нова самоличност и тя поема контрола, запълва празнотата. Виждал съм го и при други като него. При някои самоличността се изявява изцяло, а при други някак съжителстват всички заедно, осъзнават присъствието си.

— Е, както казах, в този момент той беше Пол Уотсън и изглеждаше сякаш иска да хване убиеца. Докато преглеждахме информацията и обсъждахме историята на всяка жертва, той се спря на Макинли. Специално изтъкна, че тя е единствената блондинка. По това време просто ми се стори като коментар на новак. Така де, очевидно всички знаехме, че само тя е руса, а се бяхме взирали в тези снимки вече пет години. Но той се застоя на нея, макар и само за миг повече. Подминах коментара му като лаишки, но сега… Сега си преиграваш сцената и знаеш, че си бил в една стая с У4М, а той се е спрял на Барбара Макинли — обобщи Пул.

— Да.

— Не е кой знае какво.

— Мисля, че го казах вече няколко пъти. Нищо конкретно, само предчувствие. Пък и помисли за самото престъпление. Сестрата на Макинли блъснала пешеходец и избягала, било е нещастен случай… При другите жертви Бишъп се развихря, ръководен от факта, че някой техен роднина е извършил преднамерено престъпление. Нещо премислено, планирано и режисирано. Случайно блъснат минувач не пасва.

Пул погледна пак към папката.

— Според доклада от ареста тя е ударила пешеходец, който пресичал улицата на червено. Излязъл сред колите право пред нейната.

— Ако не беше избягала, дори нямаше да я обвинят. Не и за такова нарушение — съгласи се Портър. — Има сходство с начина на смъртта на Джейкъб Китнър. Не забравяй, Бишъп му беше платил да излезе сред колите. Не вярвам в съвпадения.

— Аз също — отвърна Пул. — Дай ми една секунда… — той извади обвинителния акт на Либи Макинли на лаптопа си и прегледа и него. — Според съдебните документи тя е била съдена през март 2007 г. и през юли 2007 г. е счетена за виновна в убийството на Франклин Кърби, когото е прегазила. Осъдена е на десет години, от тях е излежала седем и няколко месеца. Била е освободена за добро поведение преди шест седмици.

— Какво беше името на жертвата?

— Франклин Кърби. Защо? Познаваш ли го?

Портър отново млъкна.

— Портър. Ако името значи нещо за теб, трябва да ми кажеш! — настоя Пул.

— Трябва да я провериш. Кажи после какво си открил.

— Защо? — попита Пул, но детективът вече беше затворил.

Ден втори, 13:04 ч.

В другия край на града Портър стоеше пред пощенската си кутия във фоайето на жилищния блок, с мобилния телефон в едната ръка и „Ти Ви Гайд“ в другата. Взираше се в пода и в снимката, изпаднала от списанието, когато го измъкна от претъпканата си пощенска кутия.

Коленичи и се наведе над нея.

Снимката беше десет на петнайсет сантиметра, черно-бяла, на матова хартия. На нея се виждаше жена в затворнически гащеризон, която минава по тунел между телени огради на открито, с един пазач отпред и друг зад гърба. Ръцете й бяха оковани отзад, а главата — сведена надолу, лицето й почти не се виждаше. Снимката беше правена отдалеч, зърниста и май подобрявана със софтуер над възможностите на оригиналния обектив. Портър различи на стената зад жената написано с печатни букви

ОКРЪЖЕН ЗАТВОР НЮ ОРЛИЪНС

Портър пусна „Ти Ви Гайд“ на пода до нея, вдигна снимката с облечената си в ръкавица ръка и я обърна. На задната страна откри кратко изречение, написано с черно мастило.

Май я намерих.

Ден втори, 13:14 ч.

— Тя видя ли нещо? — попита гласът по телефона.

Мъжът с черната плетена шапка притисна слушалката към ухото си.

— Не, нищо не видя.

Седеше зад малко бюро, направено от талашит и черна пластмаса, плотът му — отрупан с хартия, цветни маркери и рисунки. Толкова много рисунки! Бюрото беше под прозорец и гледаше улицата. Отвън съседът му си разхождаше кучето, малко бяло куче лхаса апсо, облечено в пуловер в червено и зелено. Кучето вдигна задното си краче и се изпишка снега. Мъжът с черната плетена шапка гледаше как жълтото петно расте — петното, оцапало двора му. Съседът му живееше на три метра разстояние, но всеки ден водеше тук кучето си да пикае. То си свърши работата, подраска по ръба на тротоара с късите си задни крачета, след това задърпа стопанина си към тяхната къща.