Джей Баркер - И пета ще умре

Компютърният спец беше отворил на екрана си два прозореца. Избра онзи отляво.

— Това представя всички данни, които сме извадили от компютъра на Ела и онлайн акаунтите й. Телефонът й е изчезнал заедно с нея, но разполагаме с лаптопа й. Историята на браузера практически не съществува. Или е използвала защитен браузер, или е шифровала трафика си. Повечето деца знаят как да го направят — не искат родителите им да си пъхат носовете в техните дела. Така че взех мак адреса й — това е уникалната идентификация за компютъра й — и го прекарах през рутера на Старбъкс. Това е този прозорец тук… — Клоз цъкна на квадрата отдясно. — Рутерът улавя дейността й, криптирана или не. Ако сравним двата прозореца и филтрираме съдържанието на единия и другия, мога да видя какво е разглеждала тя под шифър. Като цяло всичко, което не е искала да открият родителите й.

— Порно ли е? — попита управителят. Наш беше забравил, че и той е с тях в кабинета.

— За съжаление, не е порно — отвърна Клоз. Отвори нов прозорец и обърна компютъра, за да го види Наш.

Той цъкна с език.

— Ха. Определено не го очаквах.

Ден втори, 12:46 ч.

— Ето ни тук, на номер 3306 — Софи посочи през прозореца си синьо-бялата табела над голямата красива витрина — с големи печатни букви на нея беше изписано „Галерия Дий“.

Клеър пъхна хондата си в свободното място отпред и двете жени запристъпваха внимателно по студената улица, като внимаваха да не се подхлъзнат на заледения тротоар.

Малко звънче зазвъня, щом минаха през вратата, и жена с руса коса до раменете и очила ги погледна от бюрото в дъното на магазина.

— Добър ден, дами! — усмихна се тя. — Повикайте ме, ако имате въпроси или мога да съм ви полезна с нещо.

Клеър огледа галерията. Не беше виждала толкова цветове на едно място. Стените бяха покрити с картини от пода до тавана, всеки сантиметър пространство беше изпълнен с платна, които варираха по размери от няколкосантиметрови до близо два метра на дължина. Творбите обхващаха целия спектър, от абстрактни до пейзажи, осветени със стратегически разположени лампички на тавана. По масите на свободния под от двете страни бяха наредени статуи, вази и фигурки. Клер не забеляза видим метод на организация. Изглежда, цареше тотален хаос, но пък беше прелестно. Ако не беше дошла по работа, сигурно щеше да остане тук часове наред.

Софи вдигна малка статуетка от масата от дясната си страна.

— Обичам пингвини, много са сладки.

Галеристката се надигна от бюрото, вдигна очилата на челото си и се приближи.

— Изработва ги местен художник, Тес Марчъм. Създава всеки един ръчно. Харесвам как стоят на пост на масата и бдят над другите си съседи. Тя прави също жирафи и зебри. Много е талантлива.

Клеър си отбеляза наум да се върне тук, когато има време да разгледа. Обърна се към жената.

— Вие ли сте госпожа Едуинс?

— Да. Моля, наричайте ме Колет.

Софи остави пингвина на масичката и го потупа по главата.

— Казвам се Софи Родригес. Работя в отдел „Издирвани деца“, а това е детектив Клеър Нортън от Чикагската полиция. Дошли сме да ви зададем няколко въпроса за Лили Дейвис.

Усмивката на жената угасна.

— Открихте ли я? Добре ли е?

— Още не, но я търсим с помощта на много хора — увери я Клеър. — Кога я видяхте за последно?

— По-миналата вечер — тя затвори галерията. Очакваше се да работи и снощи, но изобщо не дойде. Когато мина пет часа, наистина започнах да се тревожа. Не беше типично за нея. Не си спомням кога за последно е пропускала смяна и ако закъсняваше, дори само няколко минути, винаги се обаждаше или пускаше съобщение.

— По кое време се очакваше да дойде?

— Обикновено поема смяната от четири до затварянето и заключва — отвърна Колет.

— А по-миналата вечер, когато тя дойде, забелязахте ли нещо необичайно около нея? — попита Клеър.

Жената поклати глава.

— Не, нищо. Тя пристигна няколко минути по-рано и беше бъбрива както обикновено. Винаги се усмихва, такава си е. Клиентите я обичат… — галеристката се поколеба за миг, после понижи глас. — Видях вестника тази сутрин. Смятате ли, че Маймунският убиец я е отвлякъл?

Клеър поклати глава.

— Не, не е Убиецът „Четирите маймуни“ — произнесе го решително, но всъщност не беше убедена в твърдението си, след събитията отпреди няколко месеца имаше чувството, че Бишъп е приключил дейността си. Финалната му мишена беше Артър Талбът и той го спипа. Нямаше причина да продължава. Убийците обаче рядко спират по свое желание. Ако Бишъп просто беше излязъл в почивка, щеше да изгаря от нетърпение да се върне и дори тези последни престъпления да не съответстваха на почерка му, направо миришеха на него. Клеър си представи ухиления Бишъп и прогони образа му от мислите си.