Джей Баркер - И пета ще умре

— Но някой я е отвлякъл? — попита Колет.

— Така смятаме, да — потвърди Клеър.

— Да сте забелязали нещо странно в галерията през последните седмици? Някой, когото не познавате или може да е обръщал малко повече от нормалното внимание на Лили и недостатъчно на изкуството? — попита Софи.

Жената подъвка вътрешността на бузата си.

— Повечето ни клиенти са редовни. Няколко пъти месечно организираме събирания и те привличат нови лица. В обикновен ден като днес също си имаме свои посетители, хора, които не познавам, но никой в последно време не ми се е набивал на очи. Лили обикновено идва към четири и аз си тръгвам към пет, така че графиците ни не се застъпват много-много. Напълно възможно е някой да се е заинтригувал от нея, след като съм си тръгнала. Лили е такава хубавица, сигурна съм, че си има мъже ухажори, които наминават само заради нея. Неведнъж съм хващала приятелите й да се навъртат тук, но те не създават никакви неприятности. Нямам нищо против, стига да не правят бели. Тук понякога става доста тихо, ако си самичък.

Клеър оглеждаше тавана.

— Имате ли охранителни камери?

Колет поклати глава.

— Опасявам се, че не. Кварталът е спокоен и тук не работим с пари в брой, така че не съм изпитвала нуждата да инсталирам камери.

— Споменахте събирания — върна се на темата Клеър. — Те събират ли много посетители?

— О, да, винаги когато представяме местен художник, тук приемаме по няколкостотин души. Имаме си редовни клиенти, те пък канят свои приятели и познати любители. Предлагаме храна и напитки. Стараем се да правим такива събития колкото се може по-често.

Клеър се обърна към Софи.

— Ако исках да следя младо момиче и да се доближа до нея, това изглежда най-подходящият момент, нали? Голяма тълпа, много непознати. По-малко вероятно е да изпъкнеш, отколкото ако дойдеш сам… — тя се обърна към госпожа Едуинс. — А има ли вероятност да водите някакъв списък за тези събития?

Колет кимна.

— Да, водим. Записваме имената, адресите и електронната поща, за да можем да добавим посетителите към списъка ни с адреси. Даваме копие също и на представения художник.

— А дали е възможно да получим копия от тези списъци? — попита Клеър.

Колет се поколеба, после колебливо кимна.

— Ако ще помогне на Лили, разбира се. Дайте ми секунда.

Клеър проследи как жената тръгва към дъното на галерията и изчезва в коридор зад бюрото си. Обърна се към Софи.

— Ако нашият човек е дошъл, съмнявам се да е дал истинското си име и информация за контакт.

— Тогава каква полза бихме имали от списъците?

— Ще прегледаме всички имена и ще изолираме странните — които не се връзват с осигурения адрес, дали са грешна поща… предполагам, това ще стесни вариантите до само шепа хора. А когато го направим, може да…

От дъното на галерията се разнесе писък.

Клеър измъкна шока си от кобура през рамото и хукна към източника на звука със Софи по петите. Заобиколиха бюрото и минаха по тесен коридор покрай тъмна тоалетна, за да се озоват в малък склад. Колет Едуинс стоеше точно на прага, все още с ръка на ключа на лампата, другата притискаше към устата си. Взираше се в средата на помещението.

Клеър проследи погледа й и се вкопчи по-здраво в пистолета си.

Безжизненият труп на Лили Дейвис висеше неподвижен, опрян на метален рафт, със стъклени, празни очи и зейнала отворена уста. Около шията й беше усукан черен електрически кабел, плътта покрай него беше лилава. Момичето изглеждаше невъзможно бледо.

Клеър огледа склада, прибра глока и отиде до жертвата, като привично посегна към шията й в търсене на пулс. Нищо. Кожата й беше студена. Кабелът около шията беше завързан за страничните винкели на лавицата и я крепеше изправена.

— Обесила ли се е? — заекна Колет.

— Не — отвърна Клеър. — Била е мъртва, преди да окачат тялото й тук.

— Кой друг има достъп до това помещение? — поинтересува се Софи.

Колет трепереше.

— Аз… аз бях тук отзад преди няма и два часа. Трябваше да презаредя фигурки за масите. Нямаше я тук. Нямаше никого! Сама бях цяла сутрин.

— Ами онази врата? — попита Клеър и посочи разположената на отсрещната стена желязна врата.

— Държим я заключена. Отварям я само за доставки.

Детектив Нортън бръкна в джоба си и извади латексови ръкавици, сложи си ги и провери дръжката на вратата. Беше заключена, както и резето над нея.

— Всички навън — нареди.

Ден втори, 13:30 ч.

Специален агент франк Пул се настани зад ръждивото метално бюро, което ползваше в мазето на чикагското полицейско управление. Кашоните информация, иззети от апартамента на детектив Портър, бяха на масата до него. Агентът по случая Хърлес и специален агент Дийнър се бяха върнали в полевия офис на ФБР на Рузвелт да проверят другите си случаи след един бърз обяд в малка закусвалня на Уабаш Авеню. Пул реши да се прибере тук. Очакваше Хърлес са му се скара, но вместо това началникът само му помогна да натовари кашоните в колата си и нареди на Пул и на криминалистите да носят всичко направо тук.