Джей Баркер - И пета ще умре

Либи Макинли бе умряла в невъобразими болки. И то бавно. Беше умряла тук, сама.

Навсякъде имаше кръв. Лъчът на фенерчето на Пул я проследи по стените, зад леглото, по чаршафите и зеления персийски килим на пода. Не трябваше да стъпва по него, не и така. Най-вероятно замърсяваше потенциални улики, но нещо му подсказа, че няма да ги намерят тук и без друго — нищо полезно във всеки случай. Щяха да открият само онова, което Бишъп искаше да намерят.

Пул се наведе по-ниско над тялото и плъзна лъча на фенерчето над гранясалата плът и малките разрези.

Бръснач.

Всеки един разрез — не по-дълъг от сантиметър. Бяха толкова много, че по кожата имаше пласт съсирена кръв.

Пул си свали ръкавицата и посегна към трупа, прекара пръст по ръката.

Жената беше студена, но не и замръзнала. Отоплението в къщата бе изключено много преди тя да умре — дни, може би и седмица по-рано. Тя беше умряла наскоро, през последните един-два дни.

Изведнъж той забеляза, че има подредба в разрезите. Не й беше обърнал внимание отначало, може би заради посоката, в която гледаше. Видя същината едва след като погледна по протежение на ръката на жертвата, откъм таблата на леглото надолу.

Думи.

Убиецът не беше кълцал с бръснача безразборно. Беше писал по жертвата, тялото й — платно под четката му. Мънички думи, едва видими под кръвта. Ръцете бяха кървили по-малко, понеже стояха вързани за опорите на леглото. Намираха се над сърцето.

Ти си зло — Ти си зло — ТИ си зло — ти…

Една и съща фраза, до безкрай, на всеки сантиметър гола плът. Жената е била жива, когато убиецът й е причинявал това. Малките езерца кръв около всеки разрез го подсказваха. Убиецът беше започнал от краката и бе работил методично. Познаваше се и по количеството кръв при всяка рана. Жената най-накрая бе умряла някъде около гърдите. Но Бишъп бе продължил и нагоре, просто оттам насетне разрезите бяха нанасяни по-рязко.

След смъртта й У4М не се беше наслаждавал. Трябвало е да довърши делото си обаче.

Това беше жестокост, беше отмъщение.

— Какъв ти е бил Франклин Кърби? — попита Пул глас й Либи Макинли, и Ансън Бишъп. И двамата не отговориха.

Десет минути по-късно той се върна по стъпките си обратно зад къщата и при своя джип чероки. Качи се в него, запали двигателя и се обади на агент Хърлес. Премисли дали да не звънне на детектив Портър, но се отказа. Искаше да му вижда лицето, когато му разказва за находката. Трябваше да разбере какво точно знае Портър.

Ден втори, 22:04 ч.

Детектив Сам Портър пристигна в Ню Орлиънс малко след десет вечерта, след двучасов престой в Далас — единственият полет, който успя да си резервира в същия ден. Докато чакаше да се прекачи, опита да хапне в Макдоналдс, но стомахът му не го понесе. Не можеше да задържи нищо в себе си.

От летището в Ню Орлиънс хвана такси направо за окръжния затвор на Грейвър Стрийт. Каза на шофьора да обикаля, докато Портър не забележи тунела между оградите с телена мрежа и ъгъла от снимката. След това го помоли да спре и да го почака.

Портър слезе от таксито и пресече улицата, дори в този късен час се потеше в тежкото си палто. Разликата в температурите толкова далеч на юг беше изумителна. Въздухът беше тежък, влажен, изпълнен с далечната смрад на град, който беше използван, насилван, притиснат и обезличен в нощта.

Приближи пазача в караулката до входа. Той му каза, че часовете за посещение започват в девет и продължават до шест без изключение. Директорът щеше да дойде в седем и да се обърне към него.

Пазачът не разпозна жената от снимката, но позна пазача, който вървеше пред нея.

— Това е Винс Уейднър. Той е дневна, идва в осем.

Портър благодари и се върна при таксито.

— Имате някой вътре, а? — попита шофьорът, а детективът затвори вратата.

— Имам, да.

— И аз съм си полежал там, вероятно щях да съм още зад решетките, ако братовчедът не ми беше намерил това бачкане. Трудно се вади хляб наоколо. Работата докарва само колкото да не е без хич, а туристическата паплач качва цените на жилищата. Нормален човек не може да си позволи да живее в града с това, което получава. Налага се да кисне по селата и околностите. Или си търси начин да понадуе прихода.

— Така ли се озова там, вътре? Надул си прихода?

Шофьорът се засмя.

— Другият ми братовчед ме научи на финия занаят на джебчиите. В състояние е да раздели практически всекиго с портфейла му.

— Щом толкова го бива, как са те хванали?