Джей Баркер - И пета ще умре

— Значи някой е влизал с взлом?

— Такова е заключението ни. Разбили са ключалката, влезли са през тази врата и вероятно са изсипали течна версия на лекарството в каната с вода на кафе машината. Дори ако Дейвис е бил напълнил каната до ръба, дозата е била толкова висока, че нямаше да се разтвори до безопасни нива… — криминалистката се поколеба за момент и гласът й секна. — Обадих се в болницата да проверя резултатите от токсикологичните изследвания на Рандал Дейвис при доктора му и ми казаха, че е починал в десет и трийсет и четири. Получил тежък инсулт и не успели да го върнат към живота.

Клеър си пое дълбоко дъх. Двете момичета, сега и бащите им…

— Има и още — продължи Ролфс от другия край на телефона. — Със сигурност идентифицирахме дрехите, в които е открита облечена Лили Дейвис, като собственост на Ела Рейнолдс. По тъканите има миниатюрни люспички кожа и косми и от двете момичета. Намерихме също малко количество повръщано на ръкава, което съвпада с Лили Дейвис. Включих и тези находки в писмото си.

— Нещо, което да посочва кога извършителят е бил в къщата?

— Нищо. Не открихме следи от него извън кухнята.

Останах с впечатлението, че е знаел точно какво възнамерява да направи, преди да влезе, и е действал бързо.

— Благодаря, че ме осведомихте. Дръжте ме в течение за нови находки — каза й Клеър.

— Починете си малко, детективе.

Обаждането приключи и Клеър остави телефона на бюрото си.

Не можеше да почива, не и сега.

Изправи се, протегна се и отиде до белите дъски. Под ЛИЛИ ДЕЙВИС написа:

Открита в дрехите на Ела Рейнолдс.

Удавена и съживявана множество пъти — солена вода.

След това добави колонка за Рандал Дейвис, последвана от:

Доктор, болница „Джон X, Строджър Джуниър“

Баща на Лили Дейвис

Съпруга — Грейс Дейвис

Свръхдоза — лизиноприл (лекарство за кръвно налягане)

Огледа списъка със задачи, зачеркна изпълнените. Не останаха много. Трябваха им нови улики.

Четирима мъртви.

Зачуди се дали Клоз е напреднал със списъка на соленоводните басейни, местните доставчици или аквариумите.

Клеър се хвана, че поглежда към кафе машината в ъгъла на стаята, но бързо премисли. Вместо това реши да си вземе нещо от автомата, а ако е в запечатана и лизиноприлоустойчива опаковка, щеше да е чудесно.

Ден трети, 6:43 ч.

— Парното в тази бричка е за боклука — заяви Клозовски, докато разтриваше ръце пред вентилационната решетка.

Бяха паркирали срещу „Каре Ар Ъс“ на Пуласки. Според табелката автокъщата нямаше да отвори поне още час — два часа по-рано от обичайното заради някаква разпродажба по случай Свети Валентин. Из целия паркинг се вееха червени гирлянди.

След като прекара по-голямата част от нощта в къщата на Дейвис да наглежда криминалистите, на Наш му остана достатъчно време да изтича до вкъщи, да се изкъпе и да се преоблече, преди да вземе Клоз от апартамента му в центъра. Завари го на стълбите отвън да пие ред бул.

Сега потупа по таблото на колата.

— Кони е виждала и по-добри дни, но ще я върна в състоянието на кралица на бала. Просто е нужна малко работа.

Клоз спря да търка длани и го зяпна.

— В момента адски ме притесняваш. Сериозно говоря. Направо ми лъхаш на Кристин, а онази история не свършва добре за никого, дори и за колата. Защо не пратиш тази барака на вторични и не да си вземеш хубава тойота или хонда? Нещо с въздушни възглавници и CD плейър. Тази кола е с касетофон, Наш. Проклет касетофон. Откъде, по дяволите, ще й намериш касети?

— О, имай ми малко вяра — детективът се пресегна и удари с юмрук по жабката. Тя се отвори и удари Клоз по коленете. На пода се изсипаха и куп касети. — Хайде, пъхни вътре някое от тези лоши момчета!

Компютърният спец се вторачи в купчината пластмаса в краката си.

— Тази кола официално получава статут на легенда! — той се пресегна и взе една от касетите. — Уха, леле! — Пъхна я в касетофона с приятно за ухото щракване. Миг по-късно през издуханите тонколони с хрипливи трели запука встъпителното интро за Sweet Caroline на Нийл Даймънд.

Наш затупа с пръсти по волана, докато Клоз се полюшваше напред-назад в такт с песента.

— Джон Ленън е нищо в сравнение с този тип. Чист гений!

Клоз започна да си тананика.

Наш се пресегна и извади касетата.

— Какво, по дяволите…? — намръщи се Клозовски.

— Ако те оставя да я изслушаш, ще вземеш да пееш, после аз ще се разпея, след това ще преживеем миг на близост и когато свърши, ще ни бъде неловко. Не съм готов да пея Нийл Даймънд с теб. Това е голяма крачка. Не си бил достатъчно дълго на полева работа — заяви детективът.