Джей Баркер - И пета ще умре

— Подготвят го за нова операция в момента — промърмори Клеър. — Надявам се негодникът да умре на операционната маса.

— Не съм сигурен как още е жив. Толкова мозък са му изрязали, че може да стане политик.

— Детектив?

Клеър вдигна глава. Д-р Хирш стоеше на прага на отворената врата. Оплешивяващ тип около петдесетте, с малки кръгли очилца и ярколилава вратовръзка.

— Да?

— Кейти Куигли току-що се събуди. Родителите й са при нея.

Клеър погледна Клозовски.

— Върви, аз ще се оправя — каза й той.

Тя се втурна през вратата, с доктора по петите. В асансьора тя попита:

— А новини за Лариса Бийл?

Д-р Хирш почеса брадичката си.

— Още е в операционната. Според мен ще се оправи, но кърпенето на такъв тип наранявания отнема време. Тя е при доктор Крендъл. Феноменален хирург. Знам, че повика специалист да следи гърлото й, конкретно гласните струни. Ако ще има някакви постоянни увреждания, ще са свързани с речевите способности. Твърде рано е да се каже, но скоро ще знаем. Очаквам да останат в операционната поне час.

Вратите на асансьора се отвориха. Те двамата завиха наляво и тръгнаха по коридора.

Кейти Куигли се намираше в самостоятелна стая на втория етаж, с униформен полицай на пост пред вратата. Клеър видя момичето през тясното наблюдателно прозорче на вратата. Седеше и дори ръкомахаше. Майка й и баща й стояха от лявата страна на леглото й. Докторът отвори вратата и пусна детектива в стаята. Кейти и родителите й се обърнаха към нея.

Бащата на момичето пристъпи между Клеър и леглото.

— О, не, тя трябва да почива. Ще даде показания веднага щом си възстанови силите.

Той носеше костюм, но сакото и вратовръзката си беше оставил на един от столовете в ъгъла. Клоз каза, че бил адвокат.

— Всичко е наред, татко. Наред е. Искам да помогна.

Майката на Кейти се пресегна и стисна дъщеря си за ръката.

— Разбира се, миличка, но баща ти е прав.

Клеър усети издигането на барикадата и й се прииска да разбута тези двамата и да премине нататък, но вместо това преброи до пет наум, пое си дъх и се застави да се усмихне.

— Напълно ви разбирам, господин и госпожа Куигли, така е. Обещавам, че няма да ви отнема много време. Винаги е най-добре да действаме, докато спомените са пресни. Д-р Хирш ще наблюдава дъщеря ви. Ако нещо я стресира, ще спрем.

— Дявол да го вземе, татко! Това е важно!

— Кейти! — възмути се майката на момичето.

— Извинявай, мамо — каза то. — Моля те, остави ме да говоря.

Баща й не трепна.

— Държите в ареста чудовището, което е сторило всичко това, нали?

— Смятаме, че са били двама.

— Моля те, татко?

Той затвори очи и поклати глава.

— Добре, но само за минутка.

— Благодаря ви — Клеър пристъпи покрай него и седна отдясно на леглото, срещу майката на Кейти. Извади си мобилния телефон и го сложи върху завивката. Посегна и хвана свободната ръка на Кейти, онази с венозната система в нея.

— Много се радвам, че си в безопасност. Нещо против да запиша разговора ни?

— Не, няма проблем.

— Моля те, разкажи ми всичко, което си спомняш. Започни от началото и карай спокойно. Понякога и най-дребните подробности могат да са особено важни.

Кейти кимна. Сбръчка нос и кихна.

— Бог да те благослови — каза госпожа Куигли.

Клеър подаде на Кейти кърпичка от масичката до леглото.

Момичето попи сълзите в очите си.

Ден четвърти, 20:08 ч.

Пул зави зад ъгъла и от дъното на уличката в него се втренчиха десетина чифта очи с враждебни погледи. Жена на около петдесет с цветни мъниста в сплъстената си посивяла коса отстъпи встрани и притисна гръб към стената на къщата зад себе си. С крак избута картонен кашон към себе си.

Пул вдигна значката си. Тя се обърна и кимна към дъното на уличката.

Беше около два метра широка и към десетина дълга, с големи кашони от двете страни, редуващи се със самоделни палатки, сътворени от всевъзможни материали — от чаршафи до чували за боклук, скрепени с тиксо. Навсякъде смърдеше на урина и развалена храна.

Жената кимна отново.

Пул проследи погледа й.

На около седем метра навътре, до едната стена, имате стар хладилник.

Хората в уличката взеха да се отдръпват от него, разотиваха се във всевъзможни посоки. Трима претичаха покрай него и излязоха навън. Пул чу полицаите да ги сграбчват на тротоара.

Той тръгна към хладилника с ръка на дръжката на пистолета си. Когато се озова непосредствено до него, го ритна.