Джей Баркер - И пета ще умре

— Аз съм специален агент Франк Пул, работя за ФБР. Налага се да излезеш оттам!

От отвора в отсрещната страна на уреда се подаде ръка, после и втора.

Пул проследи измъкването на мъж около петдесетте, е мръсна синя риза и джинси.

— Не стреляйте!

Диренцо застана зад агента с извадено оръжие.

— Проклятие.

Бездомникът имаше наблюдателно устройство на глезена.

Пул изтича покрай Диренцо.

— Офисът на Уернър! Бързо!

Ден четвърти, 20:09 ч.

— Отвори багажника! — помоли Портър.

Бяха паркирали досам оградата при задния ъгъл на хотела.

Детективът първи слезе от колата. Заобиколи отзад и си взе якето, както и това на Сара. След топлината на Ню Орлиънс имаше чувството, че се е потопил в кофа с лед. Подаде на адвокатката връхната дреха, след това отвори задната врата и помогна и на пътничката им да се изправи. Наметна своето яке на раменете й.

— Брех какъв кавалер! — възхити се тя.

На Портър не му пукаше дали и е студено или не. Искаше да ограничи допълнително употребата на ръцете й. Макар и с белезници, той не й се доверяваше ни най-малко.

— Как ще влезем вътре?

— О, не се съмнявам, че знаеш как — тя се пъхна през отвор в телената ограда и тръгна през паркинга към задната част на сградата, а Сара Хукна след нея.

Едва тогава Портър разбра. Изтича обратно до предната врата на колата и отвори жабката. Грабна найлоновото пликче с верижката, в което се намираха медальонът и ключът.

Спря поглед на второто пликче, онова с ножа.

Скъса и него, и пусна и двете в джоба си, преди да затвори вратата и да хукне след двете жени.

Без снегорини да се грижат за територията, снегът около хотел „Гийон“ беше достигнал потресаващи размери. Вятърът го блъскаше в сградата и бе навял преспи кажи-речи до прозорците на втория етаж отстрани и отзад. Белият прашец се вихреше свободно на повърхността, фина мъгла над езеро от белота.

Портър бързо осъзна, че в снега пред него има три чифта следи. На Сара, на майката на Бишъп и нечии други. Бишъп вече беше дошъл, най-вероятно сам. Следите му започваха да се запълват. След няколко часа щяха да са напълно изчезнали.

Детективът забеляза жените при масивна метална врата в малка тухлена ниша до товарна рампа.

Сара стоеше настрана, загледана сърдито в спътничката си.

Майката на Бишъп си тананикаше „Бейби, навън е студено“ 20 20 Baby It's Cold Outside (Бейби, навън е студено) — известна песен на Дийн Мартин, 1953 г. — Бел. ред. , скрита зад усмивката си на Чеширския котарак.

Кимна към бравата.

— Хайде по-пъргавко, детективе!

Портър се намръщи, но бръкна в джоба си и извади верижката с медальона на Либи и ключа.

Ръката му трепереше, когато го пъхна на мястото му. Искаше му се да обвини студа за това.

Ключът се превъртя плавно. Някой наскоро беше смазал ключалката. Резето се измъкна с издрънчаване. Портър отвори вратата и подкани жените да влязат, а после затвори, докато леденият вятър го следваше с вой.

Сара си извади мобилния телефон и включи фенерчето му.

Намираха се в кухня. Или, по-точно казано, в някогашната кухня.

Повечето уреди бяха изтръгнати отдавна, заедно с много от индустриалните маси от неръждаема стомана. В помещението бяха останали само боклуци. На няколко места таванът беше поддал и бе добавил в хаоса парчета мазилка и изгнили дъски.

— Ама че дупка — възкликна Сара и плъзна лъча на фенерчето из кухнята.

Портър влезе по-навътре, като заобикаляше боклуците по пода.

— Къде е Бишъп?

— Насам — затътри се напред Джейн Доу с все тъй оковани глезени.

Портър и Сара я последваха покрай поредица ръждиви печки и няколко стари дървени сандъка, струпани от пода до тавана отляво.

Двете крила на въртяща се врата с кръгли прозорци на нивото на очите навремето бяха разделяли кухнята от лобито, но сега едното лежеше проснато на пода, а другото се притискаше към стената под немислим ъгъл, провиснало на единствената си оцеляла панта. От другата страна на отвора примигваха свещи.

Тримата минаха през лобито и излязоха зад голям плот с изглед към някога величествено пространство. В отсрещния ъгъл стърчеше машина за пуканки, вече стара и пълна с паяжини.

— Средни пуканки с масло съдържат повече мазнина от закуска с бекон и яйца, от Биг Мак и картофки и порция пържола, взети заедно — заяви от вътрешността на помещението Бишъп. — Може би затова никога не сме яли пуканки в къщата на Бишъп, нали, майко?