Джей Баркер - И пета ще умре

Беемвето забави скорост и адвокатката зави по изходната рампа, която се отклоняваше надолу и под магистралата. Снегът беше изринат, но Паркър все пак я предупреди, понеже не знаеше какъв опит има тя за шофиране в тези условия.

— На дъното на рампата хвани по Индипендънс и карай на юг към Хамилтън.

Детективът познаваше района. Бяха тръгнали към Уест Гарфийлд и Кейтаун.

Кварталът не е от най-добрите.

— Не сме дошли да се наслаждаваме на лукса. Плюс това закъсняваме.

— Осем и две минути е — възрази Портър.

— Ансън беше съвсем ясен.

— Това не ми харесва — промърмори Сара, загледана в различните мъже, застанали по уличните ъгли и втренчени в преминаващата покрай тях кола.

Булевард Саут Индипендънс направи лек зигзаг надясно и се превърна в Норт Хамилтън Авеню.

— Завий наляво на Уошингтън.

Сара изпълни нареждането.

— Ето. Спри там. Паркирай отзад:

Портър притисна глава към прозореца и погледна нагоре.

— Това е хотел „Гийон“, нали? Мислех, че са го сринали още преди години.

Джейн се взираше през прозореца, все едно е видяла стар приятел.

— Мнозина опитваха, но той е корав пич. Разплесква разрушителите като комари, федералното правителство го обяви за историческа забележителност през 85-а. Така че няма да мръдне оттук.

Сара спря на паркинга отзад и изключи колата от скорост.

— Сега какво?

— Сега влизаме вътре.

— Как? Закован е отвсякъде.

Портър оглеждаше сградата. Сара беше права. Шперплат прикриваше всички отвори от партера до петия етаж. Петият не беше достъпен, отдавна бяха махнали пожарните стълби. Постройката беше оградена и с телена мрежа. Места като това бяха рай за бандите и бездомниците.

— Както вече посочих, закъсняваме. Пуснете ме да сляза от тази кола.

Ден четвърти, 20:07 ч.

— Сигурен ли си, че тя е там? — Пул беше натрупал опит в засади, повече, отколкото можеше да преброи към момента, но търпението му се беше изчерпало. Хвана се да трополи с пръсти по вратата откъм пътника, докато Диренцо прелистваше омачкана книга.

— Мога да звънна пак — уточни капитанът, — но поне преди петнайсет минути е била в тази задна уличка. Няма друг изход. Имаме движение и жизнени показатели. Там е.

Пул се беше обадил на агент Хърлес два пъти, откакто дойдоха, и той настояваше само да наблюдават, да чакат Бишъп. Портър нямаше да извади жената от затвора само за да я зареже в някакъв двор. Щяха да се върнат да я вземат.

Пул не само смяташе, че колегата му греши, но и започваше да вярва, че Бишъп изобщо не се навърта наоколо. Надушваше нещо гнило в цялата ситуация.

— Какво е нужно, за да се свали някое подобно устройство?

— Нали го обсъдихме още в затвора — не може да стане.

— Всичко може да стане. Хайде да го обсъдим пак.

— Всяко устройство има уникален ключ, който не може да бъде копиран. Ако някой го отреже, виждаме продължително спадане на показателите. Включва се аларма. Ключът за Джейн Доу 2138 е точно където трябва да бъде. И това проверихме.

— Уейднър има ли достъп до ключовете?

— Ключът й е в нас — повтори Диренцо. — Единственият.

Пул се наруга, че не се е сетил по-рано.

— Уейднър знае, че ще проверите ключа — сменил ги е. Разменил го е с някой, който няма да потърсите, така че всичко да си е на мястото. Така бих направил аз.

— Отидеш ли в онази уличка, разкрити сме. Няма връщане назад.

Но Пул вече беше излязъл от колата.

Ден четвърти, 20:08 ч.

Клеър затвори на Наш.

Той още беше в къщата.

Те с Клоз бяха разгърнали медицинския картон на Ъпчърч на една маса и преглеждаха текста. Откриха препратки към всички, които се намираха в момента в столовата, но не се свърши дотам. Натъкнаха се й на дузина други имена, разпръснати из различни документи. Детектив Нортън накара патрулни коли да обикалят из целия град, да събират упоменатите и да ги връщат в болницата.

— Ето още един — каза Клоз. — Анджелик Уолтимър. Тя е сестра в Спешното долу. Изглежда, Ъпчърч е постъпил преди месец и е бил задържан една нощ.

Клеър кимна на Сю зад гърба си. Бяха привлекли санитарката към общото си начинание. Сю вече беше на телефона и се обади на долния етаж.

— Не ми пука дали е затъкнала огнестрелна рана с показалец, искам я тук горе — изсумтя Клеър и се върна към картона.

— Този тип е имал досега три операции и трите направени тук — заключи Клоз. — Спокойно са могли да му сложат цип на главата. Изрязват тумора, но той пак се появява. Първият е бил с размер на топка за голф… и забележи — пораснал е толкова голям само за няколко седмици.