Джей Баркер - И пета ще умре

Целите стени бяха в шкафчета, имаше и още два реда в средата на помещението, с наредени помежду им пейки. Стена разделяше двете половини.

Клеър извади мобилния си, за да се опита отново да се обади на Пул.

— Тук няма да проработи — обясни санитарката. — Целият етаж е „мъртво“ пространство заради радиологичното оборудване, разположено отсреща. Ще трябва или да се качите на горния етаж, или да слезете на първия. Долу има предаватели.

Клеър се намръщи и пусна телефона в джоба си.

Налагаше се Пул да почака.

Тя се обърна към първата редица шкафчета отдясно и пъхна ключа в първото на горния ред, опита се да го завърти, извади го и пристъпи към следващото шкафче. Едно изпробвано, остават около три милиона още.

Докторът, ме зяпаше.

Бях в кабинета му.

Ножът ми — на ъгъла на бюрото му.

Тежката ръка на рамото ми принадлежеше на някого, когото не виждах.

Докторът се наведе към мен.

Дъхът му миришеше на лук.

— Ансън?

Трябваше да си взема ножа.

Трябваше да забравя плана си и да си взема ножа и…

Изпищях.

Толкова силно изпищях, че звукът остърга гърлото ми, хиляди бръсначи се втурнаха да излязат оттам.

Потиснато време.

Отново в стаята ми.

На леглото.

Втренчен в тавана.

Исках да си тръгна, но момичето не плачеше вече. Планът ми нямаше да сработи, ако тя не плаче.

Още подобни дни.

Още подобни нощи.

Защо не си бях взел ножа?

Ден четвърти, 18:38 ч.

Франк Пул за пореден път излезе от залата за разпити и се облегна на стената в коридора. Ако не смяташе, че ще си счупи ръката, като нищо щеше да фрасне с юмрук бетонните блокчета.

— Този тип няма да проговори — заяви Диренцо. — Бих предложил да се позабавлявам с него, ако смятах, че ще помогне, но съм виждал предостатъчно типове като него. Сблъскваш се с двойно препятствие — като надзирател познава рутината по-добре от другите ни клиенти и няма да се пречупи. Знае, че ти е позволено да го притискаш само до определена граница.

— Хората ни намериха ли нещо в апартамента му?

Капитанът поклати глава.

— Той живее в кутия за обувки и използвам „живее“ в широкия смисъл на думата. Няма снимки на стената, няма телевизор, няма мебели, изключвам сгъваема маса и стол в кухнята и матрак на пода в спалнята. Моят човек каза, че го хванали да си събира багажа, но започвам да мисля, че вече го е бил опаковал. Не мисля, че изобщо го е разопаковал поначало. Това жилище е било за него временна спирка. След като е изкарал жената оттук тази сутрин, работата му при нас е била приключена. Продължил е нататък.

— Ами Стейтсвил?

— Директорът Вайна се опитва цял следобед да се свърже с директора на Стейтсвил. Няма късмет. Този тип или е много зает, или избягва обажданията му… — Диренцо цъкна с език. — На тази служба съм от двайсет и пет години. Подозрителен съм към всички, така че се чувствайте свободен да ме пренебрегнете напълно, но шестото чувство ми подсказва, че докато моят шеф му звъни и вашият също, и кой знае кой още, директорът на Стейтсвил се мъчи да излъска къщичката си отвътре. Ако някой не намине оттам, не мисля, че ще ни вдигне, преди да си спретне версията както си трябва, и да си има разумно обяснение за онова, което Уейднър е оплескал при него.

Либи Макинли.

Диренцо се извърна към еднопосочния прозорец. След изминалите два часа Уейднър бе започнал да изглежда още по-костелив орех.

— Ето и проблем номер две — той поиска адвокат преди повече от два часа. Дори по стандартите на Ню Орлиънс прекрачвате повече от една граница. Технически и двамата не би трябвало да говорим вече с него.

— Казахте, че сте звънели на адвокатката, нали?

— Аха, но нямаме отговор. Право на гласова поща по мобилния й и на служебния номер.

— Ами Джейн Доу?

— Оставихме, я на мира, точно както поискахте. Не е напускала околностите на кабинета на Уернър. Тракерът на устройството на глезена й показва, че се намира от другата страна на улицата. Там има някакви изоставени къщи, нищо особено за гледане. Тя чака нещо или някого, поне това е ясно. Градското управление има коли под прикритие на всички ключови точки. Пазят дистанция, следят целия входящ и изходящ трафик. Смятаме, че затворничката ще отреже устройството, когато пристигне превозът й. Няма да стигне далеч.

— Някакви следи от Портър?