Джей Баркер - И пета ще умре

Наш не отлепваше очи от бялата кутийка в ръцете на девойката.

— Може ли да са били упоени?

— Възможно е.

В същия момент парамедиците нахлуха и обкръжиха момичето. Жена и двама мъже. След секунди бяха затегнали на ръката й маншета на апарата за кръвно налягане. Единият вдигна клепача на момичето и огледа окото с фенерче, докато колегата му я държеше за китката.

— Пулсът е шейсет и три.

— Налягането е 102 на 70.

Опипаха тялото, главата и крайниците на жертвата.

— Няма следи от физически травми. Не мисля, че кръвта е нейна. Вероятно е оттам — жената посочи локвата на пода, размазана и засъхнала на линолеума.

Наш не я беше забелязал досега.

Третият парамедик вкара количка с носилка през вратата и я спря до масата.

— Чакайте! Наш си сложи латексовите ръкавици от джоба си и внимателно вдигна бялата кутия от протегнатите ръце на момичето, преди парамедиците да го преместят на носилката и да се заемат да го привързват към нея.

Наш постави кутийката на масата и дръпна черната панделка. Тя се развърза с лекота.

Детективът не забеляза тишината, възцарила се в стаята, не осъзна, че всички са спрели да се движат, включително парамедиците. Вдигна капачето и го остави настрани.

Кутията очевидно беше една от тези на Бишъп.

Вътре имаше малко сребърно ключе със синя капачка на главичката, в метала беше гравирано Дж. X. С. С., положено на подложка от памук. Наш го извади и го постави до кутията. Вътре нямаше нищо друго.

— Според мен това е ключ от болнично шкафче — каза жената парамедик. Тя се обърна към мъжа, който още държеше апарата за кръвно налягане. — Рик? Ти какво мислиш? Ключ от „Строджър“, нали? Дж. X. С. С.?

Той кимна и се обърна към Броган.

— Къде е другото момиче?

— В мазето. В същото състояние. Според мен е упоена. Има разрези около устата, но изглеждат повърхностни.

Парамедикът посочи момичето на носилката и по-точно крака й:

— Има следа от убождане на бедрото. Определено е инжектирана скоро. Предвид първоначалните й показатели, бих предположил пропофол или някакъв друг седатив… Тя е стабилна, което подсказва за фармацевтично предизвикано състояние — от лекарство, не домашна смес. Ако беше в безсъзнание заради травма, показателите й нямаше да са стабилни… — той се обърна към останалите. — Кат, вие с Диас я качете и я закарайте в „Строджър“. Кажете на Майк да дойде в мазето с носилка. Ще извадим другото момиче и тръгваме след вас. Вземете кръв по пътя и съобщете, че искаме пълна токсикологична картина и на двете.

Жената кимна и хвана единия край на носилката, партньорът и — другия, и двамата заедно изкараха спящото момиче от малката кухня.

Наш последва другия парамедик, който хлътна по стълбището в дъното на кухнята в пастта на мрака отдолу, следван от Броган.

През следващите три дни си мислех за кинезиката.

И за баща ми.

Мислех и за майка.

И за онова, което докторът ми каза за полицията и лошото място, на което щях да попадна според него.

Слушах плача на момичето. Слушах я да плаче посред нощ.

Затворих се в себе си и запечатах всичко останало.

Риданията й ме изпълваха с топлина, те бяха милувката й, нейната ръка, пресегнала се на разстояние две стаи, все едно бяхме на броени сантиметри един от друг. Представях си я как лежи в собственото си легло, способни да чуе тупкането на сърцето ми и чака да го долови — единственото, което й носи утеха от ужасните мисли, предизвикващи тези ридания.

Предполагам, че всеки ден са идвали да ме водят при доктора, но не помня тези случки. Светът извън ума ми се превърна в тъмнина, в черна яма, в далечна бездна. Както татко ме учеше, потисках времето, плувах в него и се изгубих сред вълните.

Ден четвърти, 17:23 ч.

След повече от час вътре той имаше чувството, че стените на къщата на Ъпчърч го притискат. Обади се на Клеър в болницата.

— Клеър, положението е лошо. Наистина лошо. Бишъп и този тип… — той притисна телефона към ухото си и полека пресече мазето, повторно премина от самоцелната клетка към големия фризер, превърнат във водна цистерна до стълбите, после се върна, като внимателно използваше чистите плочи за стъпване на пода, за да не зацапа улики. Спря вътре в клетката. Криминалистите проверяваха всички повърхности. Наш проследи как един внимателно събира кървава проба от петно повръщано в задния ъгъл.

Стори му се, че Клеър върви и говори едновременно, беше задъхана.