Джей Баркер - И пета ще умре

— Наш на целта, всички екипи слушат моята команда! Наш премисли дали да не остави колата да работи. Дали един доставчик би оставил двигателя? Не беше обръщал внимание. Имаше смисъл обаче в този студ. Влизаш и излизаш, влизащ и излизаш, няма защо да я спираш…

Ъпчърч би могъл да използва колата ти да избяга.

Той сериозно се съмняваше, че Ъпчърч въобще би стигнал чак до улицата, но и тази мисъл стигаше да угаси двигателя и да прибере ключовете. Моторът на Кони се задави отново, осъзна, че вече не работи, и затихна със стенание.

Наш вдигна кашона от Амазон, отвори вратата и излезе навън в бурята. Снегът пак се беше усилил, снежинките бяха дебели по цял пръст. Знаеше, че това ще намали видимостта. Вятърът го биеше по голите бузи, докато заобикаляше колата и се насочваше към предполагаемото място на входната алея, изгубена под одеяло от сняг.

— Имаме движение — заяви Еспиноза в ухото му. Пердето на втория етаж от лявата ти страна.

Наш не беше забелязал.

Намираше се до стълбите.

Изкачи ги внимателно, с една ръка държеше кашона, а с другата стискаше металното перило.

Когато стигна малката веранда, видя и звънеца, понечи да посегне към него, после си спомни какво му каза Еспиноза само преди няколко минути.

Съсредоточи се, задник такъв. Съсредоточи се.

Искаше му се да погледне през рамо. Копнееше да огледа цялата улица, за да се увери, че всички са си точно по местата, но не го направи. Вместо това почука на вратата — три тежки удара, достатъчно да го заболят кокалчетата.

С ъгълчето на окото забеляза бусовете на отряда да приближават бързо от двата края на улицата. Спряха с пързаляне насред платното, задните им врати, вече отворени, бълваха мъже в черни бронежилетки.

В ухото на детектива Еспиноза раздаваше заповеди:

— Напред! Напред! Напред!

Никой не дойде да отвори.

Наш виждаше какво става вътре през тесен прозорец до вратата — коридорът беше празен. Когато чу хрущенето на подметки през снега на стъпалата зад себе си, се завъртя наляво и отстъпи встрани. Томас или Тибидо, не разпозна кой от двамата, нападна старата дървена каса с голям черен метален таран — два удара и ключалката се огъна, вратата се изкоруби и мъжете в черно нахлуха покрай Наш в къщата.

От задната страна се разнесе силно издумкване, което разтърси прозорците. Шокова граната.

Броган изкрещя:

— Вътре сме! Имам тяло на кухненската маса! Жена! Иначе кухнята е чиста!

— Дневната е чиста!

— На стълбите за мазето съм — слизам надолу!

— Говори Еспиноза, на площадката на втория етаж съм! — командирът на отряда шепнеше в радиостанцията. — Банята е чиста. Спалня едно е чиста. Спалня две…

Той млъкна. Наш натика слушалката по-навътре в ухото си.

— Стой! Не мърдай! Не…

Детективът извади пушката от кашона на Амазон и хукна навътре. Стълбите, които водеха към втория етаж, бяха в дъното на дневната. Изкатери ги по две стъпала наведнъж. На малката площадка горе Еспиноза беше прицелил оръжието си към нещо или някого във втората спалня. Друг член на отряда му стоеше зад него с оръжие, насочено към пода.

Наш проследи влизането на Еспиноза в стаята.

Гласът на Броган се разнесе отново в слушалката, вече не крещеше.

— О, по дяволите, що за гадост е това… Исусе… имаме друго тяло тук долу, още едно момиче. Мазето е чисто.

Ден четвърти, 16:06 ч.

Уейднър седеше на метален стол, завинтен за пода зад маса в същото положение. Стрелкаше поглед из стаята и кършеше пръсти, облегнал едната си ръка на масата, а другата — в скута си.

Пул го гледаше през еднопосочния прозорец.

— Той каза ли нещо, когато са го прибрали?

Директорът Вайна поклати глава.

— Не е оказал никаква съпротива, просто се е предал. Имал е готов куфар, малко над две хиляди в брой и автобусен билет за Чикаго. Още десет минути и е щял да се изплъзне.

— Нещо против да поговоря с него?

Директорът сви рамене.

— С мен не иска да говори. Пробвах вече. Чувствай се поканен!.

Капитан Диренцо стоеше отляво на Пул. Той усещаше струящата от него топлина.

— Изцяло е ваш, когато приключа — увери го агентът.

Диренцо изсумтя, но не каза нищо.

Пул отвори металната врата, която разделяше двете помещения, и влезе в стаята за разпити. Затвори след себе си.

Уейднър вдигна поглед и пак се втренчи в ръцете си на масата.

Агентът се настани срещу него.

— Здравей, Винсент. Аз съм специален агент франк Пул от ФБР. Струва ми се, че си изкарал много напрегната сутрин. Защо не започнем, като ми разкажеш коя е Либи Макинли?.