Джей Баркер - И пета ще умре

— Имаме идентификация на момичето от горния етаж — Кейти Куигли, Свидетелката на Йехова, която изчезна вчера с момчето, открито в пикапа, Уесли Харцлър. Стабилна е и в реанимация, все още в безсъзнание. Кръвната проба потвърди наличието на пропофол. Смятат да я оставят да спи до края на действието му. Веднага щом се събуди, ще говоря с нея. По тялото си има няколко електрически изгаряния. Изглеждат леки, няма сериозни контузии.

Наш сведе поглед към множеството автомобилни акумулатори, поставени до цистерната. Вече беше разказал на Клеър за тях. Не искаше да мисли за приложението им в момента.

— А Лариса Бийл?

Клеър каза нещо на друг човек и после отново се върна на телефона.

— Тя е в критично състояние. Също е упоена, което обаче е същинска благословия. Вкараха я за операция преди трийсет минути… — Клеър понижи глас. — Накарали са я да глътне стъкло. Има разрези в устата, в гърлото и стомаха. Вътрешностите й са разкъсани. Не искам и да мисля колко е било болезнено.

Наш затвори очи.

— Какво имаме тук, Клеър? Това надминава всичко, което Бишъп е правил преди. Каква е връзката му с Ъпчърч?

— Опитвах се да се свържа с Пул, но телефонът му ме прехвърля на гласова поща. Още откакто узнахме името, Клоз търси нещо, с което да свърже двамата, но засега не намира връзки. Винаги сме смятали Бишъп за самотник. Тази работа е много странна. Смятаме, че са превърнали фризера в нещо като басейн за сензорна депривация.

— В какво?

— Басейн за сензорна депривация. Били са популярни през петдесетте. Солена вода се нагрява точно до 34 градуса, на практика температурата на кожата. Щом попаднеш вътре, сетивата ти изчезват — не виждаш и не чуваш нищо от външната среда. Във вода с телесна температура имаш чувството, че се рееш. Предполага се да те отпускат, дзен щуротия.

Наш сведе поглед към ръждивия метал на спомагателните кабели, захвърлени до цистерната.

— Това в никакъв случай не е било отпускащо.

Телефонът на Кеър изписука.

— Задръж за момент. Имам друго обаждане.

Наш проследи как криминалистите опаковат зеленото одеяло от ъгъла на клетката, внимателно го сгъват, преди да го сложат в големия плик за улики.

Трябваше да се махне оттук.

Качи се по стълбите обратно до кухнята и полека я пресече в очакване Клеър да се върне на телефона. Когато я чу, вече беше на втория етаж, пред стаята с манекена и всички рисунки.

— Наш?

— Аха, тук съм още.

— Обади се патрулната кола, която води Ъпчърч в управлението. Припаднал на задната седалка. Насочват се към болницата.

— Припаднал ли?

— Казаха, че се разпищял, опитвал се да си стигне главата, но с ръце, оковани зад гърба, не успял. Блъскал си челото във вратата. Резервният му вариант, така да се каже. Смятат, че е получил нещо като припадък.

— Може ли да е номер? Опит за бягство?

— Не ми изглежда вероятно, но няма да рискуваме. Казах им да не отварят отзад, преди да стигнат тук. Току-що пристигна и патрулната кола с ключа, която си пратил. Отивам да го взема и да видим дали ще намерим шкафчето, което отключва. Ще помоля полицаите да се навъртат наоколо и да помогнат за обезопасяването на Ъпчърч. Няма да го изпуснем.

— Добре, дръж ме в течение какво ще намериш. Ще остана тук, докато криминалистите приключат… — Наш влезе в малката стая. Някои от рисунките бяха прибрани, другите — наредени на леглото, а един криминалист ги снимаше старателно.

Ден четвърти, 18:07 ч.

Клеър последва санитарката на излизане от асансьора на третия етаж, по коридора и до източното крило на сградата. Жената приказваше през рамо.

— Това е втората ни съблекалня, други нямаме. Ако ключът не става на шкафчетата долу, трябва да е от тук.

Клеър беше обиколила болницата и спря само колкото да посети Кейти Куигли (все още в безсъзнание) и да нагледа свалянето на Пол Ъпчърч. Закопчаха го за количка при пристигане пред Спешното отделение и го откараха в единична стая с двама полицаи пред вратата.

Нямаше да се измъкне.

Казаха й, че е в съзнание, но физически неспособен да говори — резултат от припадъка, който беше получил на идване. Лекуващият лекар беше инструктиран да се свърже с нея в момента, когато пациентът заговори членоразделно.

Санитарката спря през врата в края на коридора и я отключи с ключ от връзката си. Лампите светнаха автоматично. Тя задържа вратата, за да влезе Клеър.

— Благодаря, Сю.

— Ще ми се да имахте два, щеше да става по-бързо — каза Сю. — Лявата страна е женската, дясната — мъжката.