Джей Баркер - И пета ще умре

Портър се надяваше, че някакво течение в залата ще разроши зализания перчем на агента. Де такъв късмет.

Ден втори, 7:59 ч.

Портър се втренчи в Дийнър.

— Намерихме труп и второ изчезнало момиче. На крак съм цяла нощ. Какво искаш?

Тук ли е стоял през цялото време?

— Да, страхотно сте се справили с опазване на тайната от медиите… — Дийнър метна сгънат брой на „Чикаго Трибюн“ на бюрото на Портър.

Детективът погледна към заглавието на първа страница:

У4М се е върнал и отвлича дъщерите ни?

Следваше снимка на Емъри Конърс, която крачи по тротоара с наведена глава. И статията, и снимката бяха водещото заглавие, в юрната половина. В долната половина имаше две други снимки — едната, направена с телеобектив, показваше сцената при езерото в Джаксън Парк, другата беше на къщата на Дейвис.

Дийнър се изправи и заобиколи, за да отиде до бюрото на Портър. Посочи вестника.

— Споменават и Ела Рейнолдс, и Лили Дейвис.

— Как е възможно? Не сме съобщавали нищо официално. Срещнах се с родителите на Лили Дейвис едва преди няколко часа.

Агентът сви рамене:

— Някой от твоя елитен екип детективи не знае да си затваря устата.

— Това е абсурдно — промърмори Портър и прегледа текста.

Във вестника се споменаваше трупът, намерен в Джаксън Парк, и се спекулираше, че той най-вероятно принадлежи на изчезналата тийнейджърка Ела Рейнолдс. Журналистът разкриваше също, че веднага след това откритие е изчезнало и друго момиче. Лили Дейвис била видяна за последно да тръгва за училище вчера, но така и не влязла в час. В останалата част на статията се описваха предишните убийства на У4М и се намекваше, че Ансън Бишъп е бил принуден да промени начина си на действие след неговия неуспешен арест.

— Какво прави този задник тук? — попита Наш от вратата.

Портър вдигна вестника:

— Носи новините.

Наш се приближи и хвърли палтото си на освободения от Дийнър стол. Бръсна една прашинка от рамото на агента.

— Радвам се, че проучваш възможностите за нова кариера. Ако се държиш добре, може би днес след училище ще те заведа до „Уолмарт“ и ще ти купя хубаво колело, за да разшириш маршрута на доставките.

Портър пусна вестника на бюрото на Наш и посочи снимките от езерото и дома на Дейвис.

— Това не е Бишъп. Напълно безотговорно е от тяхна страна да се изхвърлят така и да твърдят, че е той. Просто се опитват да продадат повече вестници.

Дийнър отвърна:

— Откъде си толкова сигурен? Може Бишъп да е решил да промени начина си на действие, точно както пишат във вестника.

— Серийните убийци не променят начина си на действие, както знаеш. Винаги имат един и същ почерк.

Дийнър сви рамене.

— Бишъп не е обикновен сериен убиец. Всяко от убийствата му е част от сложен план за отмъщение. И той е приключил след убийството на Талбът. Може да е възнамерявал, след това да се оттегли, но бързо е осъзнал, че все още си пада по млади момичета. Когато не е успял да се озапти, е отмъкнал Ела Рейнолдс. Приключил е с нея и е грабнал Лили Дейвис… — Дийнър тръгна към вратата. — Дръпни се назад и погледни от по-голямо разстояние, тогава ще видиш гората…

Портър хвърли палтото си на бюрото си, с все още увитата в него папка на Барбара Макинли. Сърцето му блъскаше бясно.

— Този тип е идиот — изсумтя Наш.

— Чух те! — извика Дийнър от коридора. — Ако грешиш и това са жертви на У4М, тогава се налага да ни предадете случая!

— Онзи другият, партньорът му, е малко по-читав — каза Портър. — Плюл, Мюл, Шул…?

— Пул. Фрайк Пул. Същият кретен, стаята им е пълна с такива. Хей, видя ли какво направих? — Наш посегна към вратата, готов да я захлопне, но Клеър се промуши покрай него с айпад в ръка. Клоз вървеше плътно по петите й и носеше три бели кутии, кацнали несигурно върху капака на лаптопа му.

— Малко помощ, ако обичате? — обади се той.

Наш грабна най-горната кутия и я занесе на бюрото си.

— Не се отдалечавай много-много с тях — настоя Клоз. — Трябва да ми стигнат за седмица.

— Какво има вътре? — попита Портър.

— Три дузини от онази нова пекарна на съседната улица — Мир, любов и малки понички — просвети ги Клеър.

— Малката гнида смяташе да си ги крие отзад в бюрото, докато аз не му обясних колко е благородно да споделяш с колегите си.

Клоз се изкиска.

— Каза, че ако не ги донеса тук, долу, ще прати общ имейл на целия отдел и ще каже на всички, че ги държа в бюрото си. Не можех да ги оставя без защита горе при наличието на всички онези лешояди. Ще изчезнат за минута. А и са само осемнайсет — по шест в кутия, не по дванайсет.