Джей Баркер - И пета ще умре

Талбът, който се оказа и баща на Емъри, беше най-лошият престъпник от всички останали. И макар Бишъп да беше отвлякъл Емъри, в крайна сметка бе наказал таткото чрез осакатяване, преди да го бутне в асансьорна шахта — беше убил него и беше пожалил дъщерята.

Емъри на свой ред наследи бащините си милиони, ненавременната смърт на Талбът задейства клауза в завещанието му, условие, поставено от майка й още години преди това.

Емъри оживя, а Бишъп се измъкна.

Шест очни ябълки.

Портър се взираше, в снимките на жертвите на У4М.

Седем мъртви и едно пощадено момиче.

Ансън Бишъп беше успял да се внедри в отряда на Портър, след като през ноември се беше представил за фотограф криминалист. По време на първия си брифинг с екипа бяха прегледали всяка от предишните жертви на У4М в опит да го въведат в материала, докато търсят Емъри. Той ги изслуша най-внимателно, вникнал бе в онова, което знаеха, преструвал се беше, че всичко това е ново за него. Портър често се връщаше към онзи момент и търсеше нещо, което би могло да издаде истинската самоличност на убиеца, но такива детайли липсваха. Бишъп без съмнение се бе взирал в тази дъска с усещането за страхотно постижение, докато външно изразяваше точното количество ужас, точно нужната доза интерес. Беше задавал правилните въпроси и се бе въздържал да обсъжда споделената информация. Портър предполагаше, че това му е било извънредно трудно. По време на последния им сблъсък на Белмонт Бишъп направо не млъкваше от нуждата да сподели онова, което знае, да го обясни. Това желание сигурно го бе разкъсвало, докато е гледал дъските и е слушал какво знаят полицаите за всяка от жертвите.

Бишъп обаче беше направил няколко намека й беше забелязал нови подробности.

Портър затвори очи и се замисли за онзи ден и за думите му.

Спомни Си как убиецът посочва, че източникът на информация е ключов — да открият кой има достъп до информацията за всички тези престъпления и да тръгнат оттам назад. Безполезна следа обаче, понеже накрая откриха, че именно Талбът е знаел за всички убийства и Бишъп беше извлякъл тази информация от него. Спомена датите, посочи, че У4М намалява периодите. И това беше вярно, но дори да съществуваше причина, така и не успяха да определят каква е точно. Към този момент смятаха убиеца за мъртъв. Важно беше само да намерят Емъри.

Не трябваше да забравя и цвета на косата.

Портър си спомни как Бишъп се беше втренчил в снимката на Барбара Макинли, единствената блондинка. Аномалия, така я нарече. Единствената руса жена в групата от привлекателни брюнетки. После продължи с въпроса дали някое от момичетата е било насилвано сексуално — не бяха. Попита също дали У4М има жертви от мъжки пол. По-точно поинтересува се дали някое от момичетата няма братя, след това каза нещо от рода на „Ако допуснем, че половината от тези семейства имат най-малко един син и че убиецът е отвличал децата им произволно, би трябвало да има една-две жертви от мъжки пол. Това не се е случило, значи има причина той да предпочита дъщерите пред синовете, но не знаем защо…“ Портър смяташе, че У4М отвлича жертви от женски пол просто защото са по-лесни за контролиране и е по-малко вероятно да се борят с убиеца.

Шест очни ябълки.

Седем мъртви момичета.

Портър се върна на снимката на Барбара Макинли. Наказана, защото сестра й убила някого при пътен инцидент с бягство. Макинли беше единственото момиче, привлякло сериозно интереса на Бишъп по време на брифинга — единствената, на която се беше спрял. Портър си го представи как почуква по снимката, а зъбните колелца в мозъка му се въртят бясно.

Погледна към вратата и се ослуша да не би да има някой в коридора, но не чу нищо.

До стената от лявата му страна беше сложена маса, отрупана с камари кутии с папки — всичко, което бяха събрали за У4М. На третата отляво имаше надпис „Жертви“, направен с червен маркер, почеркът беше на самия Портър. Той прекоси стаята, свали капака и прерови съдържанието, докато не намери папката на Барбара Макинли, името на нея също написано от неговата ръка.

Това бяха неговите досиета. Събрани от неговия екип. Не принадлежаха на ФБР.

— Мамка му.

Портър пъхна папката в палтото си, върна на място капака и се упъти към вратата. Когато се увери, че коридорът още е пуст, се измъкна от стаята и тихичко затвори вратата зад гърба си.

Пъхна се в командния център в края на коридора и светна флуоресцентните лампи.

— Бях започнал да се чудя дали не си взел отпуск тази сутрин — каза специален агент Стюърт Дийнър. Седеше на бюрото на Наш, беше си вдигнал краката и ръчкаше малкия екран на телефона си.