Джей Баркер - И пета ще умре

Шест очни ябълки.

Седем жертви. Осем, ако броеше и Емъри. Подсъзнанието му се опитваше да му каже нещо.

Прекоси стаята до двете бели дъски пред бюрата и огледа снимките на жертвите. Познатите лица отвърнаха на погледа му, невинните им усмивки, застинали завинаги в момент на щастие. В онези последни мигове на единайсетия етаж на Уест Белмонт 314 Бишъп бе изнесъл пледоарията си и бе разкрил картите си, ужасно горд от перверзната логика на своя план.

— Тези хора заслужаваха да бъдат наказани — сподели той с Портър. И така си беше. Всяка от жертвите му беше извършила нещо ужасно нередно и достойно за наказание. Но той не беше тръгнал по петите им. Вместо това беше отвел децата им. Беше накарал децата да страдат в смъртта си, за да могат родителите да страдат оттам насетне в живота. Всяко от тези момичета бе загинало не заради някоя своя лична грешка, а заради нещо, сторено от член на семейството му, всяко от тези прекрасни млади лица бе почернено, за да плати за престъпленията на други.

Портър се приближи до първата дъска и погали с пръсти снимките на Кали Тремъл, първата жертва на Бишъп. На двайсет години, отвлечена на 15 март 2009 г. Първата жертва на Бишъп като У4М — Клозовски винаги гледаше да го изтъкне. Престъпникът беше толкова старателен и уверен в методите си, че анализът подсказваше — убивал е и преди, развил е техниката си, след като е практикувал усърдно години наред. Изграждаше твърде сложни комбинации, за да му е за първи път, и мисълта, че някой като него пребивава на свобода, отнема животи, водещи до това… Ако това беше началото му като У4М, Портър не можеше и да си представи откъде е започнал. Дневникът му бе дал някаква представа, но не достатъчно, само намеци — бърз поглед през открехнатата завеса, преди Бишъп да пусне плата обратно на място.

Родителите на Кали Тремъл я бяха обявили за изчезнала във вторник. Получиха ухото й по пощата в четвъртък. Очите й дойдоха в събота, а езикът — следващия вторник. Всички бяха опаковани в малки бели кутии завързани с черна лента, с надписани на ръка пощенски етикети и без никакви отпечатъци. Убиецът не оставяше такива.

Три дни след пристигането на последната кутия бегач намери трупа на момичето в Бедфорд Парк, облегната на пейка, с бележка в ръцете, на която пишеше „Не прави зло“. Към този момент Портър и екипът му вече имаха предположения за методите му на действие и написаното потвърди теорията им.

Не прави зло се оказа ключът за намеренията на Бишъп, нещо, което осъзнаха при втората жертва на У4М — Ел Бортън. Тя беше изчезнала на 2 април 2010 г., повече от година след първата жертва. Екипът на Портър научи за случая от „Издирвани деца“, след като родителите съобщиха за получено по пощата ухо. Когато трупът беше намерен около седмица по-късно, тя държеше данъчни отчисления на името на баба си за 2008 година. След известно търсене полицаите разбраха, че бабата е починала през 2005-а. Мат Хосман от „финансови престъпления“ откри, че бащата на Ел е попълвал данъчни декларации за над дузина обитатели на старческия дом, който управляваше, всичките починали. Бишъп беше убил Ел Бортън, само на двайсет и три, заради престъпленията, извършени от баща й.

Когато мотивът на У4М се изясни, те се върнаха и прегледаха семейството на Кали Тремъл, за да открият, че майка й е прала пари от банката, където работеше, сумарно към три милиона долара за последните десет години.

Портър пристъпи надясно и погледна третата снимка. Мелиса Люмакс, 24 юни 2011 г. Баща й продавал детско порно. Бащата на Сюзън Деворо заменял с фалшиви истинските диаманти в бижутерийния си магазин. Тя беше жертва номер четири — от 3 май 2012 г. Номер пет — Барбара Макинли, на седемнайсет. Тя беше изчезнала на 18 април 2013 г. Сестра й блъснала и убила пешеходец шест години по-рано, и Бишъп убил Барбара като възмездие. Братът на Алисън Крамър държал във Флорида фабрика, пълна с нелегални емигранти. Тя беше номер шест, изчезнала на 9 ноември 2013 г., само на деветнайсет. Джоуди Блумингтън я последвала само няколко месеца по-късно. На 13 май 2014 г. тя изчезнала на двайсет и две годишна възраст. У4М я убил, понеже баща й внасял кокаин за един от картелите.

Най-последната снимка на дъската беше на момиче, което Портър познаваше добре и всъщност бе срещал, единствената, която не умря. Емъри Конърс, на петнайсет, похитена през ноември миналата година. Макар че беше изгубила едното си ухо и бе прекарала няколко дни в плен, Бишъп не я беше убил. Най-вероятно щеше да стигне и дотам, ако Портър не го беше открил преди това. Или поне така представиха историята вестниците. Портър прекрасно знаеше, че убиецът й е подарил живота. Знаеше също, че е позволил на детектива да го намери. Беше искал да получи възможността да обясни постъпките си, целта си, манифеста си, преди да убие Артър Талбът и да изчезне.