Джей Баркер - И пета ще умре

Наш отвори кутията, която беше грабнал, и се ококори.

— Мили боже, Исусе, прекрасни са!

Портър отмъкна втората кутия и я постави на бюрото си. Клеър отнесе третата.

— Хей! — извика Клоз. — Те са мои!

— Защо са толкова малки? — попита Портър с уста, пълна с крем от пълнежа.

Клеър си взе поничка от кутията си и я вдигна във въздуха. Беше покрита с парченца от „Орео“.

— Тези са гурме . Щях да имитирам кавички във въздуха, но пръстите ми са заети. Правят ги малки и ги продават като връх на кулинарното изкуство на двойна цена спрямо обикновените понички. Ако нямаха толкова дяволски прекрасен вкус, на сладкарите нямаше да им се размине, но тези дребосъци са райска амброзия. Усещам как задникът ми расте с всяка хапка, но не ми пука.

Клоз се намести на обичайното си бюро до заседателната маса. Разпери длани върху металния плот и си пое дълбок, успокояващ дъх, а лицето му почервеня.

— Добре, позволявам да хапнете по една, но само по една!

— Май съм изял четири — Наш избърса кулинарните улики от устните си. Втренчи поглед в опустялата кутия пред себе си. — И ще задържа останалите.

Десет минути по-късно и трите кутии бяха празни, остана само една поничка с ягодова глазура. Портър усети въздействието на захарта. Изправи се, отиде до едничката им останала бяла дъска и написа отгоре „Елън Рейнолдс“.

— Ела Рейнолдс се казва — поправи го Наш.

Портър изсумтя, изтри първото име с опакото на дланта си и го замени с „Ела“.

— Добре, какво знаем за нея?

Клеър се обади:

— Ела Рейнолдс е в неизвестност от двайсет и втори януари и е открита вчера, дванайсети февруари. Трупът й е намерен замръзнал под леда в езерото в Джаксън Парк.

— Не беше замръзнала — намеси се Наш. — Във всеки случай, не изцяло. Поне така каза Айзли. Но езерото беше замръзнало.

— Аха, извинете — поправи се Клеър. — Според властите в парка, езерото е замръзнало напълно на 2 януари — двайсет дни преди тя да изчезне. Освен това имам на видео нещо, което ще искате да погледнете, след като запълним дъската.

Портър кимна.

— Когато я намерихме, не носеше собствените си дрехи, а тези, които смятаме, че принадлежат на второто изчезнало момиче, Лили Дейвис… — той записа името й на дъската, след това се върна към колонката на Ела. — За последно са я видели в черно палто да слиза от автобуса на две пресечки от къщата си, близо до Логан Скуеър, на приблизително трийсетина километра от мястото, на което е намерена. Спокойно може да се твърди, че извършителят е подредил сцената при езерото да изглежда така, все едно трупът на Ела е там от седмици, което е невъзможно, ако дрехите й се окажат на Лили.

Наш стана от мястото си и отиде до заседателната маса пред бялата дъска, за да седне там.

— Какъв е смисълът на това? Дава си доста зор да тикне Ела под леда, но пък я е облякъл в дрехите на Лили, като ни дава точната дата на календара. Няма никакъв смисъл!

— За него има смисъл — посочи му Портър. — Всеки отделен детайл е от значение. Включително и това… — той написа до името на Ела „удавена в солена вода“.

— Сериозно ли говориш? — изуми се Клоз.

— Айзли каза, че е открил солена вода в дробовете и стомаха й. Почти сигурен е, че причината за смъртта е удавяне… — каза му Портър.

— Удавяне — повтори Клеър. — В солена вода.

Наш допълни:

— Най-близкият океан е на хиляда и петстотин километра оттук.

— Ще трябва да проверим местните аквариуми и складовете за снабдяването им — обяви Портър. — Според мен можем да изключим посещение до брега. Времето е твърде кратко.

Клеър вече клатеше глава.

— Не съм спала достатъчно, за да се справя с това нещо.

— Мисля, че всички караме на изпарения — съгласи се Портър. — Какво знаем за второто момиче, Лили Дейвис?

Наш отвори малък бележник.

— Родителите й са д-р Рандал Дейвис и Грейс Дейвис. Най-добрата й приятелка е Гейбриъл Дийгън. Посещава Академия Уилкокс. Последно са я видели да носи червено палто, според майка й — червена парка с качулка „Перо“. Била е също така с бяла шапка, бели ръкавици, тъмни джинси и розови маратонки. Така и не стигнала до училище вчера, което ще рече, че най-вероятно е отвлечена сутринта на дванайсети февруари. Майка й каза, че я е видяла да тръгва за училище. Това се случва в седем и четвърт сутринта. Часовете й са от десет до двайсет часа, и може да стигне пеша до училището.

— Върви ли дотам заедно с някого? — поинтересува се Портър.

Наш поклати глава.