Джей Баркер - И пета ще умре

— Клоз, провери дали можеш да извадиш нещо от профилите й в социалните мрежи или електронната поща — помоли Портър.

— Заемам се — обеща Клоз.

Софи извади папка от чантата си и разпръсна съдържанието на масата. Имаше снимки и на двете момичета.

— Ела и Лили донякъде си приличат, което би предположило избор по привлекателност или сексуален подтекст, но съдебният лекар каза, че няма следи от насилие върху Ела. Засега няма да отпиша това като случайност.

— Добре казано. Може ли? — попита Портър и посочи снимките.

Софи му ги подаде и той ги залепи на дъската.

— На колко години е Лили?

— Седемнайсет — отвърна полицайката.

— И двете са с руса коса до раменете. Ела е била със сини очи, Лили е със зелени. Разликата помежду им е две години. Кое училище е посещавала Ела?

Софи прерови бележките си:

— Гимназия Келвин Парк. Последна година.

— Някаква причина да смятаме, че са се познавали?

— Не се сещам за такава. Различни училища, различни социални кръгове, две години разлика. И двете нямат шофьорска книжка.

— Ами галерията? — поинтересува се Портър. — Може ли да са се срещали там?

— Още не съм ходила в галерията. Отварят чак в десет.

Детективът се почеса по бузата.

— Предпочитам вие с Клеър да отидете до училището, евентуално да разпитате приятелката й, Гейбриъл Дийгън. Наш има склонност да плаши децата.

Колегата му се ухили.

— Какво да правя, като съм си страшен!

Портър му кимна:

— Ние с теб ще проверим галерията.

— Падам си по изкуството.

— Ще ти пратя адреса — съгласи се Софи. — На Норт Халстед е.

Портър погледна към дъската.

— Какво друго?

Групата се смълча.

— Да гледаме ли видеото? — предложи Клеър.

— Да, пускай го.

Клеър почука по екрана на айпада си и го сложи в средата на масата. Беше спрян на пауза. Камерата гледаше под ужасен ъгъл към тесен път с черна настилка. Времевият маркер сочеше 8:47 ч., 12 февруари.

Клеър пусна записа и времевият маркер се задвижи в реално време. Минаха две коли — жълта тойота и бял форд. Когато се появи сив пикап, Клеър натисна паузата.

— Ще карам по-бавно — обясни тя и образът се премести с няколко кадъра.

Когато се появи багажникът на пикапа, Портър разбра причината за това решение.

— Спри тук! — обади се той.

В багажника на пикапа се виждаше голяма цистерна за вода като онези, каквито ползват чистачите на басейни.

— В парка няма басейн и обслужването на такива не се ползва с голямо търсене през зимата — каза Клеър. — Според мен така е вкарал водата.

— Имаш ли го и от друг ъгъл? — попита Портър.

Клеър поклати глава.

— Камерата е само една.

Клоз се наведе по-наблизо.

— С това не може да се направи много. Образът е чист, но ъгълът е лош.

— Върни няколко кадъра? — предложи Портър.

Клеър натисна копчето. Образът се връщаше кадър по кадър при всяко докосване.

— Стоп — нареди Портър. — Какъв е този отблясък и защо снимката е толкова ужасна?

Камерата беше наклонена силно, почти право надолу. По принцип ги насочваха в едната посока по протежение на пътя, най-добрият възможен ъгъл да се запишат приближаващи или отдалечаващи се коли.

Детективите спряха на кадър, хванал по-голямата част от задното стъкло на пикапа, но гледката вътре се закриваше от ярък бял отблясък.

Портър различи силуета на шофьора, но нямаше нищо, което да му помогне да разпознае лицето.

— Клоз, смяташ ли, че можеш да го уголемиш и да го почистиш, а?

Клозовски подъвка върха на палеца си.

— Може би. Трудно е да се каже. Ще се пробвам.

— Управителят на парка каза, че рядко преглеждали записите. Камерата е там по-скоро като предупреждение, не за друго. В някакъв момент или се е разхлабила и се е насочила надолу към земята, или някой нарочно го е направил и я е обърнал. Той няма представа кога или как е станало — обясни Клеър. — Каза, че сочела пътя, за да хваща колите и шофьорите им на идване.

Портър се обърна към Клоз, но той махна с ръка още преди детективът да заговори.

— Добре, знам. Ще преровя старите записи и ще видя дали мога да определя кога се е случило това с надежда да хванем извършителя ни да се хили в камерата с гаечен ключ в ръка.

— Понякога те се издънват — изтъкна детективът.

— Аха.

— Това е хубаво. Най-малкото ще можем да видим марката и модела на пикапа. Ако сравним с компаниите за почистване на басейни, може да извадим късмет… — Портър се обърна отново към дъската. — Нещо да добавим?