Джей Баркер - И пета ще умре

— Майка й каза, че училището било само на четири пресечки и ходи сама.

Клоз хвърли тъжен поглед на кутиите с понички и се приближи до заседателната маса.

— Четири пресечки не е голямо разстояние. Не оставя кой знае колко време за отвличането й.

Клеър се настани до Наш.

— Ако приемем, че отива направо на училище, което не е непременно вярно. Може да се е натъкнала на приятел по пътя или да се е качила в кола. Знам, че разстоянието не е голямо, но поне аз постъпвах така през цялото време, докато ходех на училище. Когато си толкова близо до кампуса, шофьорите и пешеходците редовно се събират на паркинга и много от учениците се навъртат там в очакване на първия звънец.

— Може ли да вляза?

Тримата вдигнаха глави. Софи Родригес стоеше на вратата. Портър забеляза, че е облечена в същия бежов пуловер, който носеше и в къщата на Дейвис. Най-вероятно още не се беше прибирала.

— Заповядай — каза той. — Седни, в момента оглеждаме всичко под лупа.

— Ъъъ, Сам? — обади се Клоз и огледа новодошлата. — Помниш ли какво стана последния път, когато покани външен на клубната маса?

Клеър го плесна по рамото.

— Познавам Софи от почти четири години. Гарантирам за нея! — и посочи стола от лявата си страна.

Полицайката остави чантата си до вратата, свали си палтото и седна, за да проучи дъската.

— Знам, че обработвате информацията от гледна точка на отдел „Убийства“ и към момента Лили е просто в неизвестност, но имаме очевидна връзка. Вероятно е най-добре да работим заедно, поне засега. Докато не разберем какво става.

— Добре дошла в екипа, Софи — приветства я Портър. Наш му хвърли уморен поглед, но не каза нищо. Софи огледа присъстващите.

— Ела също беше от моите момичета. Човек винаги се надява на добър изход, но когато жертвата не се появи повече от четирийсет и осем часа, обикновено това значи, че детето е избягало… или нещо по-лошо. И двете момичета са водили хубав живот у дома, така че сърцето ми подсказваше, че е по-лошото. Когато ми спомена за дрехите, именно това го потвърди за мен. Просто се надявам, че ще намерим Лили навреме.

— Показа ли снимки на дрехите на родителите на Лили? — попита Портър. Беше й ги изпратил от моргата.

Софи кимна.

— Майка й потвърди, че са нейните. Каза, че лично им е бродирала инициалите.

На дъската под Ела Рейнолдс Портър написа: Намерена в дрехите на Лили Дейвис. След това пак се обърна към Софи.

— Какво още можеш да ни кажеш за Ела?

Софи погледа дъската няколко секунди.

— Обиколих мястото преди няколко седмици, веднага след изчезването й. Автобусът я оставя на около две пресечки от къщата й, близо до Логан Скуеър, но родителите й ми казаха, че понякога ходела до Старбъкс в „Кеджи“, за да си пише домашните. Изпробвах и двата маршрута. Отне ми четири минути пеша от автобусната спирка до дома й, седем минути от спирката до Старбъкс и девет — да извървя маршрута оттам до дома й. Целият район е извънредно оживен, навсякъде е пълно с хора. Не виждам как някой би могъл да я отвлече, без да го видят.

Наш попита:

— Говори ли е управителя на Старбъкс?

Софи кимна.

— Позна Ела от снимката, която му показах, но не можа да ми каже дали е била там в конкретния ден. По принцип плащала в брой, така че нямаше как да проверя в касовите бележки от дебитни и кредитни карти.

— Някакви охранителни камери?

— Има една, но я превъртат ежедневно. Не пазят записа. Докато стигнем дотам, вече я бяха изтрили.

Клоз се прокашля.

— Може ли да хвърля едно око? Не съм се сблъсквал досега с охранителна система, която наистина изтрива вчерашния запис. Ако е с твърд диск, все още може да съществуват фрагменти, дори ако управителят си мисли, че записът е изтрит.

Портър кимна и записа на дъската: Видео от Старбъкс? (запис от 1 ден?) — Клоз.

— Какво друго?

— Претърсихме компютъра и електронната й поща, но не открихме нищо необичайно — продължи Софи. — Телефонът й е изчезнал с нея. За последно е бил свързан с кулата на Логан Скуеър и е прекъснал връзката четири минути след предполагаемото пристигане на автобуса.

— Клоз?

Клоз вече кимаше и си отбеляза в лаптопа.

— Ще хвърля един поглед и на това.

Портър се обърна отново към Софи.

— Намери ли нещо в стаята на Лили?

— Нищо необичайно. Много дрехи навсякъде. Нищо скрито в чекмеджетата или под матрака, типичните места. На огледалото имаше залепена нейна снимка с друго момиче. Майка й каза, че това била приятелката и Гейби. Според баща й имала мобилен и лаптоп, но не ги намерихме в стаята й. Майка й твърди, че сигурно ги е взела в училище и че носела раницата си на тръгване… — Тя спря за момент да прочете текстовото съобщение на телефона си. — От службата ми са се опитали да засекат телефона й, но е изключен. Резултатите току-що дойдоха. Последната кула, с която е бил свързан, е тази близо до дома й. Бил е изключен в седем и двайсет и три. Това са около осем минути след излизането й от дома.