Джей Баркер - И пета ще умре

Здраво затегнати.

Прекалено здраво.

Тя не спираше да шава с пръсти, за да не прекъсне притока на кръв.

Опита се да се съсредоточи върху мъжа, да гледа право в него, както се очаква човек да се държи по време на цивилизован разговор. Постара се да не зяпа раната на главата му, покрита със съсирена кръв. И да не се взира прекалено дълго в черната плетена шапка, която се търкаше в противната зачервена плът. Постара се да не забелязва и петната от какао на масата и пода, вече засъхнали и спечени. И преди всичко отказваше да гледа към кръвта на пода, съсирващото се петно, останало след падането на Уесли, и кръглото езерце, което се бе стекло по фугите на пода, след това се разделяше на тънки капиляри и накрая свършваше на капки по линолеума до стената.

Не й беше по силите да го гледа.

Забрани си да го гледа.

Мъжът държеше шишенце с хапчета в дясната си ръка и го стискаше толкова здраво, че пръстите му бяха побелели.

Кейти се опита да види етикета, но дланта му го закриваше почти целия. И трепереше, макар и малко. Беше по-зле, преди да изпие едното хапче.

— Разкажи ми пак — нареди той и се наведе малко по-близо до нея. Тя надуши дъха му. Не искаше да го мирише. Знаеше също, че единственият й шанс да избяга, беше да спечели доверието му. Трябваше да му даде причина да се нуждае от нея — нещо, което онова друго момиче в мазето не можеше или не искаше да му даде и което жертвите му също не искаха да осигурят.

— Можеш ли малко да ми разхлабиш ръцете и краката? Обещавам, няма да се опитвам да бягам. Боли ме. Все още ми е трудно да се съсредоточа, а тази болка не ми помага… — тя почука с китки по стола, за да наблегне на думите си, но след това реши, че не бива да го прави. Не биваше да показва никакви признаци на сила или противопоставяне — само слабост и покорство.

— Болката изостря мислите. Ако я използваш правилно, болката ще ти помогне да се съсредоточиш, а не да ти пречи.

След изпиването на хапчето и речта на мъжа бе станала по-ясна, фъфленето му почти беше изчезнало. Затова пък се потеше, по челото и шията му бяха избили ситни капки.

— Искам Уесли да види — каза Кейти. — Можеш ли да го покажеш и на него? Така че и двамата да ти разкажем? Според мен ще е полезно да научим дали и двамата сме видели едно и също, не мислиш ли?

Похитителят отклони за момент поглед от нея, сведе го към пода и към мястото, където тя отказваше да гледа, преди да се съсредоточи отново върху нея със стиснати устни.

— Няма да говорим за Уесли. Не искам да говоря повече за него. Не искам да го споменаваш.

Кейти отново дръпна вързаните си ръце, този път тихо. Лявата й се струваше по-хлабава от дясната, но недостатъчно да я измъкне — или поне не мислеше така. Не беше сигурна.

— Не знам как да го облека в думи. Видях нещо прекрасно и магично. Като да застанеш вътре в музиката или да вкусиш емоцията на художника, пресъздал дъха на модела си. Нямам нужните думи, нищо, което наистина да може да се сравни с това.

— Нали каза, че си видяла лицето на Господ.

Фъфленето отново се появи, едва забележимо, на думите каза и лицето .

— Ами мисля, че… всичко това беше Господ. Беше навсякъде около мен. Усетих топлина и нещо голямо да ме обгръща. Някога унасял ли си се и да си се чувствал все едно за кратък миг падаш, а после започваш да се рееш — идеална безтегловност без болка, без никакъв натиск върху тялото ти? Не се чуваха никакви различими шумове, но същевременно чувах най-прекрасния успокоителен звук, като нищо и всичко едновременно, все едно да си на две различни места…

— Можеше ли да се видиш?

Кейти обмисли въпроса за момент, после поклати глава. Почти беше успяла да измъкне един от пръстите на лявата си ръка от свинската опашка.

— Не, нищо подобно. Според мен така става само във филмите и по телевизията. Но… чувствах се свободна, освободена от тялото си, от ограниченията му.

Почти успя да изхлузи пръст, но после опашката изплющя и се стегна. Мъжът не даде знак, че е чул изплющяването й в рамката на стола. Почукваше по шишенцето с хапчета.

Спечели доверието му, каза си Кейти. Запази спокойствие. Ако запазеше спокойствие, той също щеше да е спокоен. Кажи му онова, което той иска да чуе. Мислите й се зареяха към момичето в мазето, което вероятно умираше там долу, след като беше нагълтало стъкло, вместо да позволи на това чудовище да я нарани. Предпочела беше да умре по своя воля, вместо да остави този тип да я докосне. Кейти й се възхищаваше, но нямаше желание да умира. Щеше да се измъкне оттук.