Джей Баркер - И пета ще умре

— Лъжкиня!

Кейти също се разпищя при падането. Но сега млъкна, вторачена в мястото, където беше паднал Уесли, на сантиметри от лицето й. Чувстваше лепкавата му кръв в косата си и виждаше малкото по-светло петно в средата на кървавата локва — мястото, където бе лежала главата му.

С ъгълчето на окото си, едва видима сега под такъв ужасен ъгъл, тя успя да съгледа също и рисунката, която беше забелязала при влизането си в кухнята с Уесли. На хладилника беше закрепена с магнит от „Доминос“ рисунка на къща с куче и застанали отпред баща и дъщеря, просто силуети от клечици, но се държаха за ръце. В долния десен ъгъл на рисунката беше написано Майбел Маркел с дебели, тантурести пурпурни букви.

И тогава някой влезе в къщата. Входната врата се отвори и затвори. Трескави стъпки затрополиха по коридора.

— Какво си направил?

— Тя излъга. Не е прозряла. Нито една от тях не е. Нито една!

— Всички ще прозрат съвсем скоро.

Ден трети, 21:52 ч.

Специален агент Франк Пул, детективи Клеър Нортън и Брайън Наш от Чикагската полиция, Софи Родригес от „Издирвани деца“ и Едуин Клозовски от „Информационни технологии“ седяха около заседателната маса в командния център, втренчили погледи в шестте бели дъски в предната част на помещението.

Зад тях кафеварката издаде звук. Никой не стана.

— Направо е смазващо — обобщи накрая Клозовски, първият заговорил от поне пет минути.

Така си беше, помисли си Пул. В Бюрото работеше от шестнайсет години, а четири от тях — в отдела за поведенчески анализ в Куантико, преди да се прехвърли в Чикаго. И не беше виждал подобно нещо нито в актуално разследване, нито в историите на случаите, които, се изучаваха. Не личеше да има причина или смисъл, нито същински мотив. Серийните убийци винаги се придържаха към такива модели, имаха си сигнатура. Мотивът им можеше да се развива, докато убиецът усъвършенстваше уменията си и се чувстваше все по-удобно в кожата си, но никога не караха наслуки. Винаги имаше общи елементи.

Защо Франк не виждаше общия елемент?

— Има прекалено много бял шум — каза Пул тихичко.

Наш се обърна към него и се намръщи.

— Какво ще рече това?

Агентът се изправи и мина в предната част на стаята, без да сваля поглед от дъските.

— Май му изтървахме мисълта — предположи Клозовски.

Пул постоя известно време, вторачен в текста, във всяка дума, всяка буква и лека извивка от маркера, запомняше всичко. След това обърна първата дъска наопаки, всички тези думи — изгубени в нищото и заменени с чиста, бяла повърхност. Обърна следващата, после и третата и накрая и шестте гледаха към стената, облещили срещу полицаите белите си лица.

Клоз се засмя и се облегна в стола си.

— Сега вече знам, че сме го изгубили.

Пул заобиколи до задната страна на дъските и свали всички снимки, взе черен маркер от едната и се върна отпред.

— Научили сме много през последните няколко дни — прекалено много. Трябва да филтрираме целия шум и да се съсредоточим върху наистина важното, да намерим съществените улики и да ги сглобим, все едно го правим наново.

— Да наредим пъзела — съгласи се Клоз.

Наш и Клеър сърдито то изгледаха. Той сви рамене.

Пул взе снимката на Ансън Бишъп и я залепи на дъската, горе в средата. След това прерови останалите снимки в ръката си и нареди под тази на Бишъп следните:

Ела Рейнолдс

Лили Дейвис

Флойд Рейнолдс

Рандал Дейвис

Либи Макинли

Лариса Бийл

Дарлийн Бийл

Джон Доу от пикапа

— Това са хората, пряко засегнати от този случай — заяви. — Жертвите или поне установените жертви.

Клеър попита:

— Кого изключваме така?

Пул вдигна останалите снимки в ръката си:

— Тримата съпрузи — Лийан Рейнолдс, Грейс Дейвис и Лари Бийл, и останалите деца от семействата… — тях остави на заседателната маса с лицето надолу. — Ако намерим причини да включим тези хора в разследването не само заради роднинската връзка, ще ги върнем пак на дъската. Да се съсредоточим върху другите засега.

Наш потропа с пръсти по масата.

— Ако всичко това е дело на Бишъп и той следва същия метод като при предишните си жертви, значи децата са убити заради нещо, сторено от родителите. Не са фокус на заниманието му сами по себе си.

— Но този път е убил и родителите — намеси се Софи.

— И виж как точно е убил децата — допълни Клеър.

— И двете момичета са удавени в солена вода. Неизвестното момче е замразено в пикапа. Всички са измъчвани.