Джей Баркер - И пета ще умре

— Нямам време за такива глупости.

Наш разтвори ръце и облегна и двете длани на масата. Местеше поглед от Клеър към Клозовски.

— Чакай, Франк. Моля те, седни.

Пул се отпусна обратно на стола.

— Знаете къде е, нали?

Клеър погледна към Наш, който обясни:

— Сам го задържа.

— Не го е предал в хранилището?

— Скри го от пресата. Ако го беше предал, все едно щеше да го е пратил на вестниците. Щеше да изтече информация. Нещо подобно без съмнение щеше да изтече'.

— Затова е укрил улики? И сте му го позволили?

— Сам задържа тетрадката. Знаех, че е в него, беше известно само на нас двамата, на никой друг — Наш обърна ръце и се вгледа в дланите си.

— Къде е сега дневникът?

— Сам го криеше под креслото в дневната си, същото, което намерихме преобърнато.

— Значи го е взел със себе си? Където и да се намира?

— Аха.

— Никой не е правил копие?

— Не искахме да има копия.

Пул остави тази мисъл да се уталожи, след това се обърна към Клеър.

— Затова ли ме доведе тук? За да си признаете вината?

Клозовски се изсмя тихичко.

— Олеле, торта и глазура наведнъж, хаха!

— Това какво ще рече?

— Има и още — отвърна Клеър. Извади снимка от картонената папка на масата и я плъзна към агента.

Пул я взе. Беше на момче, замръзнало под пластове лед, в кабината на пикап.

Клеър се изправи и взе друга снимка от бялата дъска в предната част на стаята. Остави я пред агента. На тази се виждаше снимано отблизо предно стъкло, щракнато от камера за наблюдение.

— Това е Бишъп — отбеляза Пул равно.

— Същият пикап е — каза му Клеър. — Тук е сниман от охранителна камера в Джаксън Парк преди три седмици. Извършителят ни го е използвал да, вкара цистерна с вода в парка, след това с водата от цистерната е скрил тялото на Ела Рейнолдс под повърхността на езерото. Цистерната е била открадната от „Тенкс а Лот“, магазин за аквариуми в центъра, Либи Макинли, сестрата на петата жертва на Бишъп, е кандидатствала за работа там. Работила е само един ден. Според мен е стояла само колкото да огледа мястото. Те двамата някак си са се сдушили да действат заедно. Били са заедно.

Пул се взираше и в двете снимки.

— Кога научихте всичко това?

— През изминалите няколко часа — каза му Клеър. — Всичко накуп.

— Знаете ли кое е момчето?

— Не още. Трупът отиде в центъра. Работят над него.

— А знаете ли какво е станало с Либи Макинли? Как я открихме? — попита Пул.

— Видяхме доклада.

— Видели сте го… — промърмори агентът. Още не можеше да затвори очи, без да види Либи Макинли. Сега и агент Дийнър. Лицето на Бишъп, когато отвори онази врата…

Ти не си Сам Портър.

Усмивката на лицето му.

Пул погледна към дъските в предната част на залата и снимките на момичетата, които се взираха право в него.

След това се обърна към полицаите около заседателната зала. Те също го зяпаха.

— Портър каза, че тези случаи не са свързани с Бишъп.

— Сгрешил е.

— Задържането на улики, скриването на онзи дневник в случай, който вече е под федерална юрисдикция, не само може да ви струва значките, но и да ви прати в затвора. Този дневник може да се окаже ключов, а сега не разполагаме с него. Не знаем дори къде се намира.

— Те нямат нищо общо с това. Само двамата със Сам знаехме — повтори Наш.

В стаята отново се възцари мълчание, изпълнено с напрежение до такава степен, че направо пращеше.

Клеър срещна погледа на колегата си през масата. И двамата се извърнаха. Софи се взираше в малкия екран на телефона си, макар че не изглеждаше да чете нещо конкретно, просто не искаше да рискува да погледне останалите.

След близо цяла минута Пул се изправи.

— Чакайте тук.

И ги остави седнали на масата.

Зад него Клозовски промърмори:

— Ама сме яко прецакани.

Пул се върна след малко с едната бяла дъска от стаята на ФБР отсреща. Постави я до другите в командния център и тръгна обратно.

— Няма ли да ни докладваш? — провикна се обнадежден подире му Клозовски.

— Точно сега ще работим по случая.

Клеър изпусна дъха, който сдържаше.

Ден трети, 21:52 ч.

Мъжът с черната плетена шапка седеше срещу нея до малката кухненска маса, тъмните му очи бяха кървясали, направо алени, лявото повече от дясното. Май щадеше това око. Докато я гледаше, беше наклонил леко глава, все едно я проучваше с лявото, а дясното остана втренчено в нещо в далечината, разположено зад нея.

Ръцете и краката на Кейти бяха вързани за металния стол със свински опашки.